Айрис Йохансен - Богатият варварин

— Защото този град ме привлича.

— Привлича те? — объркана го погледна тя.

— Сама ще разбереш защо.

Потеглиха надолу към града.

— Заландан има свой специфичен чар — каза Саша, когато минаваха през портите на града.

Когато навлязоха из многолюдните улици на Заландан, Тес разбра какво искаше да каже той. Сред ухаещите на пикантни подправки магазини и сергиите, отрупани с коприна, търговците, разнасящи огромни кафези с гълъби и бели папагали, спираха пазарлъците си, за да гледат преминаването на бойците през огромния пазар.

Когато наближиха пазара, Юсеф се върна, за да се присъедини към Тес и Саша.

— Е, хубаво е да се върнеш у дома — доволен въздъхна той, след което бързо добави: — Но това съвсем не означава, че не се радвах на всеки миг от вашата компания, господарке. Последните дни ще останат в паметта ми за цял живот и…

— Стига, Юсеф! — разсеяно го прекъсна тя, тъй като не искаше да изпусне нищо от магазините и сергиите от двете й страни. Внезапно посочи към един магазин, където беше изложено голямо многообразие от прекрасно оцветени грънчарски съдове с причудливи, дълги дръжки. — Какво е това? Никога не съм виждала вази с такава форма, а и всичките са съвсем еднакви по размери.

Юсеф едва погледна:

— Това не са вази. Това са съдове. Камар притежава най-големия магазин за съдове в цял Заландан — ухили се той. — И една от най-красивите дъщери, чието сърце е толкова щедро, колкото е хубаво и лицето й. Впрочем, вече пристигнахме в Заландан и сте в безопасност, така че, ако разрешите…

Тес кимна примирено. Разбра, че беше престанала да съществува за Юсеф от момента, в който той видя щедрата и красива дъщеря на собственика на магазина и си каза, че този хитрец щеше да й липсва. Слава богу, че по време на пътуването имаше компанията на Саша и Юсеф, тъй като от онази първа нощ почти не беше виждала Гален. Но това няма никакво значение, побърза да си каже тя.

— Хайде, иди при нея, Юсеф.

— С нетърпение очаквам момента, когато отново ще мога да се радвам на вашето присъствие, Мейджира — усмихна й се той, извърна коня си и се насочи към магазина.

— Все пак успя да стигне до градските порти, преди да се поддаде на изкушението — каза Саша. — Обикновено не е толкова въздържан. Мислех си, че ще кривне от пътя и ще посети някоя жена от племената по хълмовете.

След като бяха отминали пазара, Тес очакваше да види следи от мизерията, с която се бе срещала в Белажо и Париж, но макар че къщите бяха малки, изглеждаха безупречно чисти, а хората — доволни и усмихнати. Появата на Гален беше посрещната с радостни възгласи, но всички се отдръпваха с уважение при приближаването на колоната.

— Дворецът е точно отсреща — каза Саша, като кимна към огромен царски двор в края на улицата.

„Едва ли е възможно да не го забележа“ — замаяна си помисли Тес. Дворецът беше само на два етажа, но изглеждаше като излязъл от приказките — с оръдейни кули, сводести прозорци и изящно украсени тераси. Беше съграден от кремав камък, който улавяше слънчевите лъчи и блестеше като огромно бижу в центъра на царския двор.

— Това е… възхитително!

Саша забеляза изуменото й лице и кимна с разбиране:

— Нали ти казах, че този град ще ти хареса.

— Добре дошли в Заландан — чу се познат глас. Гален беше слязъл от коня си и крачеше към тях.

Тес се сепна, извадена от унеса си.

Забеляза слисания й поглед и повдигна вежди:

— Надявам се, че моят дом те удовлетворява.

— И още питаш. Много е красив.

— Изненадана си, нали? — той се усмихна леко и й помогна да слезе от кобилата и да стъпи върху мраморните плочки в двора. — Казах ти, че ние, диваците, имаме и някои удобства. Златото купува почти всичко в този свят — тя се взря в лицето му и той поклати глава. — Не, тебе не. Твоята цена е по-висока. Но златото може да направи престоят ти тук приятен — обърна се към Саид: — Отведи я в нейните покои и се погрижи Вайян да я посрещне както подобава.

— Аз ще я заведа — намеси се Саша. — И без това нямам какво друго да правя.

Гален се обърна да го погледне и на Тес й се стори, че забеляза загриженост върху лицето му.

— Както искаш.

След това се обърна към нея:

— Кажи на Вайян, че когато мръкне, ще дойда да вечерям в твоята стая.

— Ако не си прекалено зает.

Усетил иронична нотка в гласа й, той повдигна вежди.

— Няма да бъда прекалено зает.

Отправи се към конюшнята, където го чакаше Калим.

Когато видя Гален да влиза заедно с Калим в конюшнята, обзе я вълнение, примесено с голяма доза раздразнение. Не бяха вечеряли заедно от деня, в който се бяха венчали. Всъщност почти не го бе виждала по време на пътуването към Заландан. Стоеше с мъжете край огъня и идваше при нея едва след като тя вече дълбоко спеше.