Айрис Йохансен - Вихрената годеница

— Много добре, в такъв случай дано отведат точи проклет Раймон. През последните седмици беше просто непоносим. — Лицето на Нана се помрачи. — Dieu, как ненавиждам селото! Не бих ли могла да отида в Марсилия? Там не е Париж, наистина, но поне има хора.

— Това e само за кратко — успокои я Катрин. — А Вазаро ще ви допадне повече, отколкото ви се струва. Ако в Париж стане безопасно за вас, веднага ще ви уведомим.

След кратко колебание Нана вдигна унило и умърлушено рамене.

— Е, съгласих се. Това всъщност не е чак толкова важно. — Тя се обърна и напусна къщата.

— Тя не се опълчи толкова яростно, колкото се боях. И не изглежда съвсем добре — каза Франсоа угрижено.

— А как трябва да изглежда? След като със седмици е понасяла издевателствата на Дюпре — каза Жан Марк.

Франсоа кимна.

— Разправяше, че не й е причинил никаква болка.

— Едва ли може да й се вярва — заяви Катрин. Нана беше направила толкова много за тях. Франсоа й беше доверил как Нана, която подозирала, че Раймон Жордано е издайникът вътре в групата, влязла в контакт с граф дьо Прованс и уж се прехвърлила на негова страна, за да изобличи Раймон. После, когато Дюпре се появил на сцената, отново й се наложило да стиска зъби, за да обърне плана на Дюпре срещу самия него. И беше успяла. Колко й е струвало всичко това, навярно никога нямаше да узнаят. — Дюпре причини на всички нас много страдания. Защо с нея да е било другояче?

— Дюпре е мъртъв, Жан Марк — каза Франсоа спокойно. — Нана е видяла екзекуцията му със собствените си очи.

— Слава Богу! — Жан Марк прехапа устните си. — Когато видях Жулиет да лежи безпомощна в шкафа, идваше ми аз самият да го нарежа на парчета.

— Навярно ви е било ясно, че по този начин щяхте да застрашите цялата акция, понеже без помощта на Дюпре никога нямаше да можем да измъкнем момчето от Тампл — каза Франсоа. — Нана изпрати съобщение да граф дьо Прованс, с което го уведомява за смъртта на Луи Шарл. Наемните убийци на графа ще спрат да го търсят под дърво и камък. Робеспиер също така ще преустанови издирването му, тъй като не може да е сигурен докрай дали няма да се намерят още някакви доказателства, които да му припишат бягството. Това беше най-добрият възможен план и вие наистина постъпихте добре, като се престорихте на умрял, докато Дюпре напусне къщата.

— Със задна дата е лесно да се каже. — Жулиет влезе и погледна Жан Марк с болезнена усмивка. — Аз щях да умра от страх. Откъде можех да съм сигурна, че Дюпре му е дал разменената от Нана напитка? Ти беше прекалено убедителен, Жан Марк. — Тя се обърна към Луи Шарл. — Е, как си? Аз се казвам Жулиет.

Луи Шарл се премести по-близо до Катрин.

— Катрин разправя, че сте познавали моята maman.

— Да, дори много добре. — Жулиет се усмихна. — И теб също. Някога ти много ме обичаше, но тогава беше още съвсем малък. Каза ли ти Катрин какъв номер ще погодим на стражите и как ще се и измъкнем от Париж?

— Да. — Очите му радостно заблестяха. — Прекрасна идея!

— И аз така смятам. Жан Марк е много умен и изобретателен. — Тя се обърна към Жан Марк. — Защо не идеш с него в градината и не му покажеш всичко?

Жан Марк погледна въпросително детето.

Луи Шарл се отдели от Катрин.

— Моля ви, на драго сърце бих разгледал.

— Мисля да дойда с вас — отсече Франсоа. — Време е да запалим огъня.

Катрин кимна, а погледът й се спря върху Жулиет. Двамата мъже изчезнаха с момчето през задната врага.

Възцари се мълчание. Младите жени се гледаха безмълвно.

— Жан Марк смята, че може да мине доста време, преди да получим възможност да се върнем обратно — каза най-после Жулиет. — Бих искала да дойдеш с нас.

— Знаеш, че е невъзможно.

— Знам! — Жулиет едвам сдържаше сълзите си. — Франсоа иска да спаси цяла Франция. Не мога да разбера, защо ти втълпих да подариш сърцето си на такъв еталон за добродетел. С идеалист се живее много по-трудно, отколкото с епикуреец като Филип.

Катрин се засмя от сърце.

— Франсоа съвсем не е еталон за добродетел.

— А какво е тогава?

— Радост, сила, нежност! — Катрин го каза тихо и натъртено. Жулиет отвърна погледа си. — Кога ще се върнете във Вазаро?

— Когато приключат битките. Когато заслужим нашата градина.

— Връщам си думите назад. Ти си човекът, който се е превърнал в еталон за добродетел. — Жулиет тръгна към приятелката си. — Сега вече съм убедена, че не трябва да те напускам. Ти и Франсоа ще свършите живота си като мъченици. — Тя направи гримаса. — Или пък надути като пуяци пред собствените си добродетели. Така или иначе, ти се нуждаеш от мен като въплъщение на гузната ти съвест.