Айрис Йохансен: Вихрената годеница

Катрин стана.

— Жулиет, престани да дрънкаш глупости! Много ще ми липсваш!

— Ти винаги си била прекалено сантиментална. Не бих искала раздялата ни да е обляна в сълзи. Та тя не е зави… какво значение има, че цял океан ще лежи между нас, щом сме приятелки? Сигурно ние ще… — Жулиет пристъпи към Катрин и я прегърна силно. Със сподавен от сълзи глас тя продължи: — Ако имаш нужда от мен, само ми се обади. Ще дойда непременно!

— И аз бих дошла веднага при теб. — Катрин усети буца в гърлото си, когато прегърна Жулиет. — Върви с Бога!

Жулиет пристъпи назад и пусна Катрин. Гласът й прозвуча неуверено, присмехулно.

— Ще вървя с Жан Марк, който е всичко друго, но не и богоподобен, ала много се надявам, че le bon Dien ще бъде с нас и оттатък океана. И с теб, Катрин! Au revoir! — Тя се обърна и напусна стаята.

Когато Жулиет излезе от къщата, тя видя, че благодарение на запаления в мангала огън, балонът с горещ въздух вече се беше издул до краен предел. Жан Марк пристъпи към нея.

— Ей сега тръгваме. — Той потърси погледа й. — Да се надяваме, че не завинаги!

— Да се надяваме. — Тя се усмихна. — Понеже нищо не се знае със сигурност, човек трябва да извлича най-доброто от всеки отделен миг. Къде е Луи Шарл?

— Той седи върху купчината слама в гондолата и едвам дочаква излитането на балона.

— В такъв случай не бива да го разочароваме. Трябва да се сбогувам още и с Франсоа. Къде… ах, зърнах го. — Франсоа стоеше от другата прана на гондолата, готов да развърже придържащото въже.

Жулиет изтича при него и се хвърли в прегръдките му.

— Au revoir! — После му прошепна настойчиво: — И няма да допускаш на Катрин или на теб да ви отсекат главите. Разбра ли ме добре?

— Разбрах. — Той я целуна сериозно по челото. — Ще направя всичко, което е по силите ми, за да те послушам.

Тя се отдели от него и отстъпи крачка назад.

— Още нещо трябва да направиш за мен. За да ми спаси живота, Жан Мрак трябваше да предостави на този canaille Дюпре „Вихрения танцьор“, а на нас не ни остана никакво време, да вземем обратно фигурата от дома на майка му. Не бих искала да се излагаш на опасност, но това е предмет, който притежава голяма стойност за Жан Марк.

— Ще намеря начин да му върна „Вихрения танцьор“ — каза Франсоа. — Няма да продължава още дълго така.

Тя се повдигна на пръсти и го целуна по бузата.

— Mersi! — Обърна се и отиде до гондолата, в която седеше Луи Шарл, като се държеше здраво за ръба и наблюдаваше ококорено всичко. — Луи Шарл, сега се отправяме на голямото пътешествие. Каза ли ти Жан Марк как ще протече то? Той нареди на мосю Радон, ученик на Монголфие, да изработи тази конструкция. Балонът прилича на оня, който видях като дете във Версай. Нашият балон е черен, за да се забелязва по-трудно на фона на нощното небе. Ние ще се вдигаме все по-високо и…

— … и ще прелетим над всички контролни проверки — каза Луи Шарл. — А когато сме на безопасно разстояние от Париж, ще се приземим на едно място, където Жан Марк е оставил да го чака карета с бързоноги жребци, която ще ни откара до брега. — Той намръщи угрижено чело. — А какво ще стане, ако кацнем, където не трябва?

— Носим със себе си фенери, които ще запалим, след като преминем постовете, файтонджията ще види светлините и ще ни последва до мястото на приземяването — дочу се гласът на Жан Марк, който се беше присъединил към тях. — Нашият кораб се намира в пристанището на Диеп, докато преследвачите на Робеспиер ще ни търсят в Хавър. Преди да им мине през главата мисълта да ни потърсят и в други пристанища, ние ще сме вече в открито море.

— Няма ли да се вижда от земята огънят, който движи балона? — попита Луи Шарл.

— Много е възможно — Жан Марк се усмихна дяволито. — Но колко често се случва караулите в елин часа през нощта да съзерцават небето? А пък, ако все пак се случи, ще вземат огъня за падаща звезда.

— Падаща звезда — повтори Луи Шарл, чийто поглед не се отделяше от нощния небосвод. — Ние ще бъдем една падаща звезда.

Жулиет видя Катрин да излиза от къщата и да се насочва към Франсоа. Меката светлина на фенера, който държеше в ръката си, падаше върху лицето й и го правеше младо както в деня, когато Жулиет я срещна за пръв път в селската странноприемница край Версай.

Жулиет отново усети парещи сълзи по бузите си и отвърна решително поглед. Версай и манастирът принадлежаха на миналото. Те двете сега трябваше да мислят за бъдещето!

Жан Марк вдигна Жулиет в гондолата, после самият той се покатери.