Айрис Йохансен - Вихрената годеница

10 часа и 47 минути

Вечерта

Нана обърна гръб на гилотината и между малкото на брой скупчили се зяпачи си запробива път към Площада на революцията. Тъй като през последните месеци гилотината беше жънала и вършала практически ден и нощ, го екзекуциите се бяха превърнали в банално ежедневие и вече не привличаха огромни тълпи народ. Ако жертвата не беше знаменита, нито от благороднически произход, екзекуциите минаваха незабелязано и възбуждаха интерес само у някои душевноболни или фанатици.

Тя затича, загърната в наметалото си, по улицата. Гилотината, палачът и шепата зрители изчезнаха яко дим в мъглата подире й. Искаше да присъства при обезглавяването на Дюпре, за да се освободи от отвращението и ужаса, които той беше внесъл в живота й. Но страхът и ужасът се бяха врязали дълбоко в душата й — и дори онова, което видя току-що, не можеше да смекчи страхотиите, вселили се в нея.

Сияещата от радост, любвеобилна усмивка на Дюпре, с която беше проследил обезглавяването на майка си, навярно щеше завинаги да остане в паметта й като страховит спомен!

11 часа и 45 минути

Вечерта

— Какво става с Дюпре? — побърза да узнае Франсоа, щом Нана пристъпи прага на малката къща на мосю Радон, разположена на десния бряг на Сена.

— Обезглавиха го — отвърна тя рязко и лаконично.

— Сигурна ли си?

— Присъствах на екзекуцията му. Исках да съм сигурна, че ще умре. — Нана се обърна към малкото момче, което седеше на канапето до Катрин. — Е, готов ли сте за път, Луи Шарл?

— Да, готов съм и смятам, че всичко това е доста интересно. — Сините очи на момчето сияеха въодушевено. — Катрин твърди, че сме щели да отпътуваме за Америка, но не знае дали в Чарлстън има все още диваци?

— Ако вече няма, то Жулиет със сигурност ще намери нещо, което да привлече интереса ти. Тя е напълно в състояние да се залови да търси диваци, само за да може да ги рисува. — Катрин го погледна нежно. — Ти ще водиш там превъзходен живот, Луи Шарл.

— Бих искал да дойдеш с нас — прошепна й той. — Ще ми липсваш, Катрин!

— Един прекрасен ден ти навярно ще се върнеш. — Катрин го целуна по челото. — Или пък ние ще дойдем в Чарлстън да те посетим.

— Но не веднага, нали?

— Има още толкова много хора, които се нуждаят от помощта на Франсоа. Нашето място е тук, Луи Шарл. — Катрин изпитваше съчувствие и обич към това момче и съжаляваше от все сърце, че познанството им толкова бързо трябва да приключи. — Повярвай ми, ти бързо ще спечелиш любовта на Жулиет и Жан Марк.

Луи Шарл помълча известно време.

— На драго сърце бих се запознал с Мишел.

— Някой ден може и това да стане възможно. — Катрин размишляваше. — Но ти би могъл да му пишеш. Мишел положително ще бъде въодушевен и очарован, ако получи писмо отвъд океана.

— Ще ми отговори ли?

— Съвсем сигурно. Но трябва да внимаваш какво пишеш вътре.

— Свикнал съм вече. — Лицето на Луи Шарл се озари. — Писма…

Жан Марк влезе в къщата. Погледът му моментално се насочи към Франсоа.

— Добре ли мина всичко?

Франсоа кимна към момчето.

— Да, добре!

Жан Марк се усмихна на Луи Шарл.

— Аз съм Жан Марк Андреас и се радвам да се запозная с теб.

— Мосю Андреас! — Луи Шар наведе сковано глава — Беше много любезно от ваша страна, че ми помогнахте.

Церемониалността на осемгодишното момче накара Жан Марк да вдигне удивено вежди. Веселостта му обаче веднага премина в сериозност.

— Дюпре не се ли издаде поне с намеци какво възнамерява да прави с Жулиет? — попита той Пана.

Тя се стъписа.

— Не, естествено. Смятате ли, че щях да я оставя в някакъв капан? Що за…

— Чакай! — Жан Марк вдигна ръката си. — Не те виня за нищо… ти великолепно се справи със ситуацията. Само, че ние не очаквахме още днес да нанесе удара си срещу нас. Мислехме, че ще изчака, докато приключи случаят в Тампл — Той напрани пауза. — Жулиет е вън, за да се сбогува е Робер и Мари. Те ще отпътуват за Вазаро и ще вземат някои неща от покъщнината ни. Ти трябва да заминеш с тях.

— Какво? — Нана ококори очи. — Никъде няма да ходя! И дума да не става! Не искам да се махам от Париж!

— Тук стана твърде опасно за теб — каза Франсоа тихо. — Робеспиер ще бъде извън себе си от гняв, когато не намери момчето в Хавър. Днес той те пусна на свобода, наистина, но още утре ще предприеме отмъстителна кампания срещу всички, които биха могли да съдействат за бягството на момчето. Убеден съм, че вече е наредил да задържат под стража Пирар. В кафенето по всяка вероятност тебе те чака Националната гвардия.