Айрис Йохансен - Вихрената годеница

— Ако успея. Ако не, ще се срещнем утре в кафене „Дю Ша“.

Франсоа поклати отрицателно глава.

— Нана, искам в полунощ да си при мосю Радон!

— Така да бъде. — Нана гледа подире им, докато завиха зад ъгъла, а после затича задъхано към дома на Робеспиер.

Тя нарочно разпиля косите си, преди да захлопа с две ръце по вратата.

— Гражданино Робеспиер! Трябва да ме изслушате! — завика тя с настоятелен тон.

Вратата се отвори рязко, стоманени зелени очи се впиха в лицето й.

— Какво значи това? Нямам ли право да вечерям на спокойствие?

— Вие ли сте гражданинът Робеспиер? — Погледът на Нана се устреми отчаяно към лицето му. — Слава Богу, най-сетне ви намерих! Цял Париж ви познава, гражданино, ала никой не знае къде живеете. Пращаха ме ту тук, ту там, докато накрая почти си загубих разсъдъка!

Робеспиер зае войнствена поза.

— Имам причини да не се оставям кьораво и сакато да ме безпокои. Ако имате някакъв близък или роднина, който е осъден на смърт, трябва да е виновен! Трибуналът е неподкупен и справедлив!

— Знам. За това съм дошла. Вие сте застъпник за добродетел и справедливост, а аз не можех да се съглася да станете жертва на интриги. — Тя го погледна в очите. — Наричам се Нана Сарпелие и дойдох да ви предупредя за едно съзаклятие, което заплашва не само републиката, но и вас лично! Трябва да ме изслушате!

Робеспиер я удостои с безизразен поглед, после я пусна с думите:

— Влезте, гражданко!

8 часа и 10 минути

Вечерта

Ан Дюпре извади златния Пегас от сандъчето и го постави на масата.

— Добре свършена работа. Раул! — Обзета от възхищение, тя отстъпи крачка назад и наклони глава, за да разгледа статуетката по-добре. — Просто превъзходно!

Дюпре отпи с наслада от виното си.

— Но за тази стая фигурката не подхожда — установи тя критично. — Нейното място е в някой елегантен салон.

— Мислех си, че след няколко дни бихме могли да тръгнем за Виена и да занесем „Вихрения танцьор“ на граф дьо Прованс.

Тя разтърси енергично глава в знак на несъгласие.

— Той би предявил претенции към него, нали е от дома на Бурбоните. Нямам намерение да му давам статуетката!

— Е, добре, в такъв случай няма да му казваме, че притежаваме „Вихрения танцьор“.

— Ние ли?

— Ти го притежаваш — поправи се той припряно. — Той принадлежи, на теб, мамо!

Ан Дюпре се обърна към фигурата.

— Да, той ми принадлежи — каза тя със самодоволна усмивка.

— Но все пак ще дойдеш с мен във Виена, нали? — умоляваше я Дюпре. — Графът ще ме отрупа с почести и аз бих искал да споделя всичко това с теб. Сега, подир смъртта на хлапака, графът е престолонаследник. Ти би могла да властваш в неговия двор.

— Бих могла да властвам само тук, в Париж, над моя собствен двор. Не ми трябва никакъв граф дьо Прованс. — Тя докосна нежните филигранни облаци, върху които Пегас сякаш летеше. — Цял свят ще се натиска да бъде приет в салона ми, за да визи „Вихрения танцьор“. Ще се бият с юмруци за поканите ми. Естествено, ще трябва да измисля нещо, за да успокоя конвента. Но все ще се оправя!

Обзе го паника.

— Ами добре, щом не искаш да заминем за Виена, ще останем тук.

— Не. — Тя се извърна към него — Аз ще остана! Ти ще заминеш за Виена!

Искаше за го пропъди! От неумолимото и лице го гледаше най-ужасния му кошмар!

За миг беше толкова стъписан, че не можа да обели нито дума.

— Моля те! — запелтечи той. — Та ти знаеш, че не мога да отида без теб! Бих искал да съм при теб, мамо! Винаги!

— Не!

Той падна на колене, без дори да осъзнае болката, която прониза крака му.

— Виена е много далече. Ти знаеш, че не понасям разлялата с теб. Моля те да промениш решението си!

Майка му се обърна.

— Очаквам утре да тръгнеш на път. Сбогом, Раул!

Той се вдърви. Тя не можеше да бъде придумана. Пъдеше го и този път няма да го пусне c да се върне.

— Мамо! — Той изкрещя, сякаш го въртяха на шиш.

Тя го погледна с навъсено чело.

— Раул, не създавай трудности. Знаеш много добре какво ще се случи, ако ти…

Входната врага се отвори рязко.

— Гражданинът Дюпре? — Някакъв офицер в униформата на националната гвардия, следван по пение от четирима войници, пристъпи прага на помещението. — Налага се да дойдете c нас. Вие сте арестуван!

— По чия заповед? — Дюпре се беше вторачил като зашеметен пред себе си и едва ли беше в състояние да проумее думите на гвардееца.

Тя го пъдеше!

— Как се осмелявате да нахълтвате в къщата ми! — обърна се господарски Ан Дюпре към офицера. — Каквото и престъпление да е извършил моят син, аз съм лоялна гражданка на републиката!