Айрис Йохансен - Вихрената годеница

За да не се разчуе, че „Вихрения танцьор“ е попаднал в ръцете му, беше необходима крайна предпазливост. Затова мислеше да скрие фигурата в своята спалня върху един пиедестал, за да е постоянно пред очите му нейната хубост и да го вдъхновява за дейността, която му предстоеше.

Че противниците на добродетелта жадно биха се заловили за всякакъв претекст, пък бил той и най-несъстоятелния, за да отсекат и неговата глава, му беше добре известно.

Каляската се носеше безметежно по извитата пътека между лимоновите и портокаловите дървета към господарската къща.

Нана, която седеше на капрата с люлеещи се крака, зарея поглед над златистите цъфтящи градини с жълтуга. Никъде наоколо нито къщи, нито кафенета, помисли си тя меланхолично. Никаква музика. Никакви лодки като по Сена, никакви шумове като в града. Само вятър, цветя и слънце.

Как можа да падне чак дотам, че да предпочете тази дивотия пред Париж?

Но тя добре знаеше защо се беше съгласила да тръгне с останалите за Вазаро. След седмиците, прекарани в мрачния извратен свят на Дюпре, дори Париж й изглеждаше безрадостен и отблъскващ. Вазаро, пък и всяко друго кътче на земята, беше подходящо място, за да се опита да се отърве от спомените. Робер спря пред входната врата и се обърна към нея с широка усмивка.

— Виждала ли си някога през живота си такива цветя, Нана?

Предпочитам ги върху някоя количка на Пон Ньоф, помисли си тя. Но старецът изглеждаше така щастлив, че тя си наложи да се усмихне.

— Никога не съм виждала толкова много цветя на едно място.

Мари скочи от колата. Нейното стройно, върлинесто тяло беше заредено с енергия.

— Защо стоим със скръстени ръце? Вече окъсняхме, а пък тази карета трябва да се разтовари, преди да се стъмни. Ще се огледам дали няма кой да ни помогне, Робер. — Тя изтича нагоре по стълбището и похлопа силно на вратата.

Нана остана на капрата. С удоволствие щеше да разкърши снага при разопаковането на картините и мебелите, които Жан Марк беше пратил във Вазаро.

— Хей!

Тя съзря един малко момче пред себе си. Имаше тъмна къдрокоса глава, а очите му бяха ясни и сини като Сена в слънчев ден.

— Ти трябва да си Нана. — Хлапакът й се усмихна и Нана изпита особено чувство, сякаш слънце докосна душата й. — Катрин ни извести, че ще дойдете. Аз се казвам Мишел.

Жулиет, Жан Марк и Луи Шарл пристигнаха в Чарлстън на 3 март 1794 година. На 7 март Жулиет и Жан Марк бяха венчани от пастор Джон Раданат и се нанесоха временно в прелестна червена къща от печени тухли на Деланъй стрийт.

На 21 май 1974 година Жулиет получи първата вест от Катрин.

Скъпа Жулиет,

Най-напред бих искала да ти съобщя една добра вест. Бягството на момчето остана неразкрито. Робеспиер издигна стена от мълчание, а Тампл, така че хората предполагат, че детето се намира в единична килия.

Иначе няма много неща, от които човек да черпи надежда. На 5 април беше обезглавен Дантон. Франсоа, чисто отчаяние е безгранично, смята, че по този начин във Франция е бил заставен да замлъкне последният глас на разума. Изглежда, че е прав, тъй като цял Париж е под знака на терора на Робеспиер. Трябваше да напуснем Тампл и да се крием, тъй като всеки, който е поддържал връзки с Дантон, се подозира в предателство към родината.

Ние продължаваме нашата дейност, но само le bon Dieu знае колко дълго ще е възможно това. Докато Робеспиер е жив и терорът продължава, не можем да напуснем Париж и да се върнем обратно във Вазаро. Франсоа е изработил план, с който се надява да обърне Конвента срещу Робеспиер. Докато полагаше усилия да издири „Вихрения танцьор“ за Жан Марк, до ушите му стигна, че Робеспиер е взел статуята без знанието на Конвента. В случай, че не е само слух, няколко надеждни, влиятелни членове на Конвента по дадени указания ще подпечатат съдбата му.

Не се тревожи, ако дълго време не получиш вест от мен. Франсоа смята, не трябва да бъдем много предпазливи, за да не попаднат писмата ни в издайнически ръце. Днес се осмелявам да ти пиша открито, защото намерихме един абсолютно надежден куриер.

В мислите си съм постоянни с вас и се навявам, че всички вие сте добре. Молете се за нас, така както и ние се молим за вас.

— Жан Марк, обземат ме хиляди страхове. — Жулиет сложи настрана писмото. В очите й проблясваха сълзи. — Не биваше да ги напускаме. Нима не можем абсолютно нищо да направим?

Жан Марк силно я прегърна.

— Можем само да се молим за тях, ma petite!

Второто писмо пристигна на 3 септември 1744 година.