Айрис Йохансен: Вихрената годеница

Облегнала глава на рамото на Жан Марк, тя погледна към пиедестала и впи замечтано очи във „Вихрения танцьор“.

Всичко ме води към теб!

Думите, които беше изрекла от любов към Жан Марк, ненадейно й дойдоха на ум. При това изпитваше странното чувство, че тези думи се отнасяха и за статуетката, която ги беше срещнала и съединила. Тя беше предопределила техния живот, като под нейното въздействие техните пътища наново се пресякоха. Да, тя ги беше довела в тази нова страна.

— Конярчето каза, че трябва най-напред да питам дали мога още сега да пояздя моя кои.

Те се обърнаха и видяха Луи Шарл да стои на прага с грейнали очи.

— Моля ви, Жан Марк, разрешавате ли… — Той спря внезапно, тъй като погледът му падна върху статуетката на пиедестала. — Какво е това? — Бавно се приближи и застана пред нея. — Тази фигура вече съм я виждал. Познавам я.

Жулиет и Жан Марк го последваха. Сега стояха от двете страни на момчето пред пиедестала.

— Той се нарича „Вихрения танцьор“ и някога принадлежеше на майка ти. — Жулиет наблюдаваше изражението на момчето. — Нали е чудесен?

Луи Шарл кимна. В погледа му се четеше дълбочина и сериозност, когато се втренчи в блестящите смарагдови очи на „Вихрения танцьор“.

— Спомням си, че фигурата някога стоеше във Версай, но сега ми изглежда различна от преди… някак по-значима… по-велика…

Луи Шарл беше прекалено малък тогава, за да е запазил в паметта си нещо друго, освен копието на Дезедеро.

— Сега си по-голям и гледаш „Вихрения танцьор“ с други очи.

— Да. — Погледът на Луи Шарл беше вперен неотклонно във фигурата. — Мога ли да идвам и да я гледам всеки ден?

— Естествено, щом като искаш — отвърна Жан Марк.

— Да, моля ви — прошепна Луи Шарл. — Тя е била на maman. Иначе нямам нищо от нея. Трябва да съзерцавам „Вихрения танцьор“ и да си спомням… разбирате ме, нали?

На Жулиет й потекоха сълзи по лицето, когато се сети какво й беше разказвала Катрин — колко отчаян и сломен бил Луи Шарл, защото отказали погребение на майка му.

Още една връзка, още един жизнен път, върху чийто ход „Вихрения танцьор“ беше упражнил влияние.

— Да, Луи Шарл, разбираме те напълно.

Тримата заедно стояха така, потънали в гледката на златния „Вихрен танцьор“, унесени в спомени.

Без да отмества погледа си от „Вихрения танцьор“, Луи Шарл посегна бавно и колебливо най-напред към ръката на Жулиет, а после и към ръката на Жан Марк.

Всички факти, отнасящи се до Мария Антоанета — нейният живот във Версай, периодът като задържана под стража В Тампл — съответстват на историческите изследвания. При описанието на нейния характер, напротив, дадох воля на фантазията си, но се опирах на заключения, които следваха от прочита на почти необозримата и противоречива литература за тази френска кралица. В една богата на величави личности епоха тя е била по-скоро банална особа, не много интелигентна и на младини несъмнено себелюбива и лекомислена. Редом с това обаче е била сантиментална, великодушна, способна на силни майчини чувства, а пред лицето на трибунала и смъртта показва смелост и величие.

Блестящият ум на Дантон и неговата твърде земна радост от живота са многократно засвидетелствани и се намират в рядък контраст с маниакалния фанатизъм на някои други дейци на революцията. Много историци застъпват мнението, че Дантон е можел да поведе страната в онази объркана епоха и е бил в състояние да я запази от ужасите на терора при Робеспиер, ако не бил напуснал политическия живот в един критичен момент, отвратен от ширещото се безумие.

Граф дьо Прованс, които след смъртта ни Луи XVII се обявява за крал на Франция, след връщането на Бурбоните се възкачва на престола. Не е доказано, че има пръст в изпълнението на смъртните присъди срещу краля и кралицата. Безспорни са неговото честолюбие и ревността му, а също и интригантството му и антипатията, която е изпитвал към своя брат крал.

Сега по въпроса, дали на невръстния Луи Шарл се е отдало бягството от Тампл.

Мненията за това са противоречиви. Според данните на 8 юни 1795 година в Тампл умира едно дете, което се представя от правителството за Луи XVII. В смъртта на детето няма никакво съмнение, но съществуват съмнения, дали наистина става думи за Луи XVII. По онова време не заглъхват слуховете, че бягството е успяло и че момчето било подменено с друго дете. По-късно към четиридесетина души твърдели, че са Луи XVII.

Техните версии по отношение на датата и протичането на бягството били толкова различни, колкото и самите мними крале.