Майкъл Нютън: Черна дантела

Флин се усмихна принудено.

— Перуките — каза той. — Разполагаме с космите от кафява коса при Брит, червенокосата, която е била видяна с Нийли и блондинката на Хас. Трябва да признаем, че е предвидлива.

— Виждам, че резултатът от кръвната проба сочи нулева група. Голяма помощ, няма що. Група „0“ имаха 43% от хората.

— Все пак е нещо — рече Флин.

— Не е много.

— Кафяви срамни косми и по трите жертви. Страхотно. Бих искал да видя основанието за такава заповед за издирване.

— Така или иначе, тя е достатъчно организирана, да си избере обект и да го уговори да отидат в стаята му.

— Не бих казал, че уговорките имат някакво особено значение за това.

— Тя носи оръжието със себе си. Всеки път ножът е един и същ.

— Начинът, по който убива — каза Танър, — нанасяйки първият удар зад ларинкса.

— Какво имаш предвид?

— Повечето хора, когато прерязват нечие гърло започват отвън и карат надолу към гръбнака — рече Танър. — Тя е запозната с анатомията.

— Допускаш възможността да е медицинска сестра или лекар, така ли?

Танър сви рамене.

— Просто обмислям възможностите. Не съм казал, че е учила медицина, Джо. От всичко, което знам, бих могъл да кажа, че работи наблизо до някоя касапница.

— Все пак и това е нещо. За медицинската сестра, искам да кажа.

Флин си припомни една мрачна статистика, рядко споменавана в пресата. Близо 10% от изправените пред съд случайни убийци през последните десет години, бяха по някакъв начин свързани с медицинската професия. Сестри като Дженин Джоунс от Тексас, която беше осъдена на доживотен затвор за убийството на едно дете, оставено на нейните грижи и заподозряна в поне още десетина други убийства. Болнични санитари като Дон Харви и Ричард Диас, на чиято съвест тежаха около стотина отнети живота. Лекари като Роланд Кларк от Детройт и зъболекари като Гленън Енгьлман от Мисури, които бяха заклали свои пациенти и членове на семействата си, с цел лично облагодетелстване или за удоволствие.

Възможности.

На Флин не му се искаше да мисли за някаква жена, която дебне из Лос Анжелис и си подбира мъже като жертвени животни, за да ги изкорми, преди да си вземи един освежителен душ. Най-малко пък му се искаше да мисли за някаква медицинска сестра или лекарка, влязла в ролята на хищник, плячкосващ хора, но в същото време той не можеше да си затвори очите пред една потенциална улика.

Каква улика е това, питаше се Флин. Колко лекарки има в Лос Анжелис, без дори да смятаме медицинските сестри, санитарките, патоложките и лаборантките, работещи по болници и клиники? Прекалено много бяха, за да тръгнат двама души да ги разпитват една по една, без да имат на какво да стъпят, като се изключат няколко кичурчета жълтокафяви косми от срамните части.

При мисълта как Танър изважда найлонова торбичка по време на предварителните разпити, Джоузеф не можа да сдържи усмивката си.

— Какво смешно има?

— Нищо особено.

— Добре, както и да е.

— Ще ти кажа, щом държиш да чуеш. Представих си те за миг, как се обръщаш към всяка медицинска сестра и лекарка от Лос Анджелис и ги молиш да ти дадат образци от срамните си косми.

— Приятна работа, ако може да си я уреди човек — ухили се Танър.

— По дяволите, знаех, че ще заседнем някъде.

— Не ми харесва, че трябва да чакаме заключенията от експертизата — рече Флин.

— Те правят каквото могат. Неразработена област и прочие щуротии.

— Това си е губене на време, както и да го наричаш. Ще ми се да се обадим на Слейт.

Танър сви рамене.

— Защо не? Той ни помогна в случаите с Брат и Блейлок.

— Това е идея. В случай че нямаме някакви резултати до ден-два, ще му се обадя.

— Едно нещо вече знаем — рече Танър.

— Какво е то?

— Която и да е тази мацка, тя гони карес на мъжете. Начинът, по който ги кастрира и натъпква подробностите им в устата, ме кара да си мисля, че е някакво отмъщение за минали работи.

— Някоя жертва на изнасилване?

— Не твърдя, че си отмъщава за нещо, което е станало наскоро, но никой не може да изпитва такава омраза без да има някаква причина.

— Да прегледаме медицинските регистри с жертви на докладвано сексуално насилие — рече Флин. — Може да имаме късмет, ако е някоя местна.

— Пак е далечна работа, ако е нещо свързано с детството, а като прибавим и наличието на недокладвани изнасилвания…

— Я остави това… Най-доброто ти хрумване до момента и се опитваш да ме разубедиш да го изследваме.

— Какво да ти кажа? Някои виждат чашата пълна до половината; аз търся да открия и петънцата от вода.