Майкъл Нютън - Черна дантела

— Престъпникът е бил въоръжен — рече Кротър в своя защита.

— Значи смяташ, че той е показал оръжието си преди да легнат в леглото и въпреки това няма никакви признаци на съпротива три пъти в три отделни случая, така ли? Приказвай си.

— В града ни никога не сме имали жена убиец — назидателно напомни лейтенанта на Танър. — Повтарям, никога.

— Значи, просто търсим първата.

— Не обичам да споря без нужда — рече Кротър.

— Въпросът не е в спора, а в доводите.

— Един момент — прекъсна спора им Флин. — Преди да седнете да се обзалагате трябва да установим връзката на този случай с другите два.

— Доказателството за това е пред тебе — рече Кротър.

— Някой проверил ли е какво има в устата му? — попита Флин.

Придружаващите ги се поколебаха, поглеждайки към трупа.

— Още не.

— Нека оставим медицинските експерти да си свършат работата преди да решим какво ще предприемем.

— Харесвам широкомислието — рече Кротър. — Искате ли да чуете останалото?

— Какво още има?

— Убиецът е взел душ след това, точно както при първите два случая. Един водопроводчик работи по тръбите заедно с човек от съдебна медицина. Казвам ви, работата е сериозна. Това е добра находка.

— В този момент всяка находка е добра.

— В най-лошия случай трябва да вземем още малко косми от кърпите за баня. Хубаво е, че камериерката първо е влязла в стаята, преди да се захване с почистването на банята. Иначе всичко това щеше да бъде загубено.

— Разполагаме ли с някакви свидетели? — попита Флин.

— Барманът във фоайето на хотела казва, че може да разпознае блондинката, ако му я покажем. Работата е там, че е малко смотан. Не можа да разпознае жертвата, така че кой го знае какво е видял? Факт е, че снощи може долу да е имало стотина блондинки.

— Някакво описание?

— Нищо, за което да се хванем. Синеока. С хубави цици. С хубав задник.

— С какво е била облечена? Кротър поклати глава.

— Ако попитате бармана за подробности, той може да ви каже точно докъде е било отворено деколтето й, колко къса е била полата й, но и бъкел не разбира от тъкани, стане ли дума за дамско облекло. Имам впечатлението, че много си пада да си представя мацките така, както майка ги е родила.

— В такъв случай ще си загубим времето да използваме художник — рече Флин.

— Можем да опитаме, но един господ знае, дали мацката, която той е видял, е онази, която търсим?

— В този момент това е единственото, с което разполагаме — каза Флин. — Постарай се да го срещнеш с мъжа, който е видял нашата червенокоса в хотел „Екселсиор“.

— Мина ми през ума.

— Би трябвало да те повишат — рече Танър.

— Благодаря ти. Ще получа ли ключ от сейфа и всичко останало?

— Единственият ключ, който имам — рече Танър, — е този за форда, дето ни чака отпред.

— Онази бракма, дето ми се налага да я теглят на буксир?

— Това нещо на буксир?

Смехът повиши настроението им, но не можеха да избягат от близостта на смъртта, от миризмата на кръв, която можеше почти да се вкуси като медна пластинка на върха на езика.

— Свършихме ли тук? — попита Кротър.

— Огледах всичко, което ми е нужно, докато приключат лабораторните изследвания — каза Флин.

— Окей, да се махаме тогава.

— Изглеждаш ми малко позеленял в лицето — рече Танър.

— От светлината е — оправда се Кротър, промъквайки се в коридора между двама от лабораторните техници.

— Не ми ги разправяй на мене тия. — Веднъж открил пролука в бронята на детектива, Танър нямаше да го остави на мира току-така. — Ако бяхме останали още малко с оня вдървения там, щяхме да разберем какво си закусвал тази сутрин.

— Значи, изглежда че остарявам. — Флин долови напрегнатата нотка в гласа на Кротър. — Понякога не ми харесва да се разхождам из касапницата за разлика от едно време.

— Какво пък — рече Флин, — случва се.

— Така е.

Кротър ги остави при асансьорите и заслиза сам надолу по стълбището.

Флин и Танър взеха асансьора сами.

— Как мислиш, засегнах ли го? — видимо искрено попита Танър.

— Мисля, че работата му е съсипала нервите.

— Колко още му остава?

— До пенсиониране ли? Пет или шест години.

— Трябва да се опита да смени обстановката.

— Това се отнася за всички ни.

— Дявол да го вземе Джо, това е гадна работа…

— Но някой трябва да я върши, така ли е?

— Същото нещо ми казаха, когато постъпвах.

— Някога да си спрял и да си се замислил дали са те излъгали?

— Не мога да си го позволя — рече Танър. — Твърде стар съм, за да започна от нулата.