Майкъл Нютън: Черна дантела

Стаята се оказва нещо като апартамент — някакъв вестибюл непосредствено вляво, в дъното на който е банята, всичко потънало в тъмнина. Шопарът намира някакъв ключ и светва лампите на спалнята — отделна стая с фотьойли на цветя, които подхождат на стените и две легла, сякаш самотният наемател може да реши да ги сменя всяка нощ.

— Моят дом далече от дома — казва й той и изважда отвън малката табелка, на която пише: „Не безпокойте, моля“ — Нямам нищо за пиене, но нали ти каза, че…

— Промених намерението си — прекъсва го тя. — Сега, когато сме вече тук, не изпитвам особено желание да разговарям.

В очичките на шопара трепва смущение.

— О, така ли?

— Обзалагам се, че знаеш всички други начини, по които бихме могли да общуваме двамата.

Свинските устни се отварят и от тях се изплезва мокър език.

— При това положение бих могъл…

— Предлагай?

Тя лесно поема инициативата. С една къса крачка е в очакващите я ръце, устата й е плътно притисната до свинските му устни. Вкусът му я отвращава, но опитът е научил Стръвницата да контролира реакциите на стомаха си. Тромави ръце опипват коприната, галейки я. Тя усеща тялото си така, сякаш е изваяно от мрамор. Изплуване, за да поеме въздух.

— Задръж за малко, тигре.

— Ъ-ъ?

— Роклята, нали нямаш нищо против? Струва пари. Просто ме остави да я сваля.

— Аз ще ти помогна — свинските пръсти се протягат отзад и захлупват гърдите й.

— Така е добре. Искаш ли да ми помогнеш да си сложа спиралата?

— Кажи какво…

— Имам нужда една минутка да остана сама и ще бъда готова. Можем да се забавляваме цяла нощ. — Прокарва пръст по издутия копчилък на панталона му, от което той се разтриса. — Защо не оправиш леглото и не махнеш тези дрехи, хм-м-м?

— Да, по дяволите.

Тя заключва вратата на банята след себе си, така, за всеки случай. Слага ръчната си чанта на поставката, след което сваля копринената рокля и я закачва на една кука зад вратата. После идва ред на сутиена, едрите й гърди се люшват на воля. Тя потърква с палец едно от зърната си и се усмихва, тръпка на очакване преминава по гръбначния й стълб. Обувките и чорапогащника са лесни, ритнати в ъгъла под умивалника.

Ножът е в чантичката й, пъхнат в кожена ножница. Металната му част е дълга дванадесет сантиметра, изкована от почернена неръждаема стомана, с остри зъбци по дължината. Дръжката е алуминиева, янтарно черна, грапава, за да не се изплъзва.

Тя измъква ножа и прокарва палеца си по острието, при което лицето й постепенно се озарява от усмивка. Пред нея, над умивалника, огледалото отразява образа на чисто гола синеока блондинка, която гали острието на един пъклен нож. Стръвницата усеща, че започва да овлажнява между краката при мисълта за онова, което предстои.

Възмездие над шопарите, заклани с любов, един по един.

Тя излиза от банята като оставя лампата да свети, шляпайки боса към спалнята, притиснала ножа плътно до бедрото си. Шопарът е легнал по гръб върху завивките, щръкналият му член сочи север-североизток.

— Чудесно.

Той се е самозадоволявал, слузта от възбудата му проблясва. Необрязаният му свински член й напомня за несготвена наденица, която чака да бъде нарязана и изпържена в мазнина.

„Прекален излишък на холестерол“, мисли си тя и почти се разсмива на глас.

— Побързай — гласът му издава свински глад. — Ела тук.

Тя само за момент застава до леглото, слагайки пръстите му в интимното си място, търсейки нещо там.

— Хубаво и влажно.

— И ти не си съвсем сух.

Другата му ръка се показва изпод възглавницата с пакетче, увито във фолио.

— Имам такова, за всеки случай.

— Не е нужно — казва му тя, като коленичи на дюшека, прикривайки ножа.

— Ей, чудесно. Никога не ми е харесвало особено да плувам облечен с дъждобран.

Тя яхва разкрачена косматите му бедра, заклещила в капан свинския му член, горещ и твърд. При най-слабото движение на таза й, той започва да диша като състезател по маратон, стигнал до трийсет и петия километър. Няма да издържи дълго, шопарът му с шопар. Ако поеме члена му, сигурно ще експлодира преди да е успяла да направи повече от едно-две движения.

Няма значение.

— Добре ли ти е?

— Исусе Христе!

Този отговор й е достатъчен. Тя е репетирала убийствения удар хиляди пъти и знае точно какво трябва да направи.

— Би ли се преместила малко нагоре?

Тя се накланя напред, замахвайки с ножа. Кратка съпротива, докато острието разкъсва меса и мускули, плъзгайки се зад ларинкса на шопара, обливайки с топла кръв китката на ръката й Той се вцепенява, докато тя върти и натиска с трионените зъбци, измъквайки ножа навън, разкъсвайки сухожилия, докато топъл дъжд опръсква голите й гърди.