Майкъл Нютън: Черна дантела

Вратата на асансьора се отвори със съскане и слънчевата светлина ги обля от високите прозорци, почти заслепявайки Флин. Тук долу нямаше мирис на смърт като се изключи дъха, който бе поел с кожата си.

— Аз също — каза той и се отправи към улицата.

Службата на федералното бюро за разследване в Лос Анжелис се намира в един блок на булевард „Уилшър“ в Уестуд, откъдето се виждат магистралата за Сан Диего и болницата за ветерани „Уондсуърт“. В ясни дни, обитателите на горните етажи на сградата на ФБР могат да видят разстилащото се на една миля на север поселение на ЮКЛА (Калифорнийския Университет Лос Анжелис). През повечето дни техните очи и мислите им са обърнати навътре, от което те забравят за този пейзаж.

Службата на ФБР в Лос Анжелис е втората по големина в страната и по числеността на личния си състав, отстъпва само на нюйоркската. И двете се ръководят от помощник-директорите на ФБР, всеки от които е подпомаган от по трима отговорни специални агенти. Това, че Бюрото в Лос Анжелис е на второ място по големина, не дава отражение върху броя на престъпленията тук. Всяка година специалните агенти в Лос Анджелис арестуват повече нарушители на закона, отколкото техните колеги в Чикаго и Ню Йорк, взети заедно. Безкрайните спорове между службата на областния шериф на Лос Анжелис и градската полиция налагат местното ФБР да се товари двойно повече при разследването на банкови обири, поддържайки отделни екипи за отговаряне на повиквания в рамките на самия град или на територията на областта. Една друга мрачна отлика, известността на Южна Калифорния с новия наплив от серийни убийства, е направила федералната служба в Лос Анжелис единствената, в която работят двама агенти на VICAP-контингент, съставляващ една четвърт от личния състав на това специално звено в национален мащаб.

По ирония на съдбата, Програмата за залавяне на опасни престъпници на ФБР — VICAP — беше първоначално замислена от един полицейски началник от Лос Анжелис, когато престъпленията на Чарлз Мансън, Албърт Де Салво и други „немотивирани“ убийци започнаха да заливат първите страници на националните вестници. Само на серийните убийци, които избират жертвите си напосоки като „случайни мишени“, се падаха около 3500 живота годишно, което прави по девет нови жертви всеки ден през цялата година.

Осем специални агенти осъществяват дейността на VICAP в петдесетте щата. Техният мандат обхваща разследването на специфични убийства, в това число серийни убийства, сексуални убийства и случайни или „немотивирани“ убийства; съобщения за изчезнали хора със сериозни улики за наличие на убийство; откриване на неидентифицирани останки от хора, при които убийството е очевидно или са налице сериозни подозрения, че то е причина за смъртта. Освен в Лос Анжелис, такива агенти са назначени в службите на ФБР в Сан Франциско, Сиатъл, Чикаго, Ню Йорк Сити, Майами и Далас-Форт Уърт.

Всеки божи ден двучленният екип на VICAP в Лос Анжелис е изправен пред десет-петнадесет убийства, което съставлява една трета от средния брой за страната, на територия обхващаща Южна Калифорния, Аризона и Невада. Повечето от най-фрапантните убийства са от басейна на Лос Анжелис, където от 1975 година насам 29 идентифицирани серийни убийци са отнели живота на най-малко 433 души. През същия период подпалвачи са унищожили имущество, оценявано на четири милиарда долара, а изнасилвачи и посегатели на деца, действащи поединично или на групи са причинили психически травми на други двадесет хиляди пострадали. Знаейки добре тези статистически данни, агентите на VICAP Джоузеф Флин и Мартин Танър, посрещат всяка сутрин заглавията на вестниците с мрачната решимост на хора, които виждат бъдещето си опръскано с кръв.

До девет часа сутринта в петък, 5 април, те бяха работили вече два часа в службата си на шестия етаж, която напомняше команден пункт по време на обсада. Бюрата им бяха разположение едно срещу друго в кутийката от петнадесет квадратни метра, опасана от трите страни с метални картекси. Две от стените бяха облепени с най-разнообразни карти на щата и на града, маркирани с разноцветни карфици, обозначаващи намерени трупове и забелязани заподозрени, наскоро изчезнали лица, опити за убийства, сексуални нападения и разкриването на решаващи доказателства. Третата стена представляваше галерия на жертвите — една смесица от снимки от огледи на местопроизшествията и фотографии на жертвите, каквито са били в живота.