Майкъл Нютън: Черна дантела

Преди и след това. Тогава и сега.

В момента се виждаха „само“ осемнадесет лъскави снимки, подредени в редици с различна дължина върху стената на жертвите. Най-дългата редица, от седем снимки, показваше проститутки, намерени удушени в Лас Вегас от Коледа насам. Вестниците бяха нарекли техният убиец Пясъчният човек, защото той оставяше плячката си в плитки пустинни гробове, където те биваха лесно изравяни от вятъра и от гладните хищници.

Следващата редица отдолу показваше петима хомосексуалисти от Сан Диего, изнасилени и пребити, завързани и изгорени живи през последните шест седмици. Съдебномедицинските тестове сочеха, че нападателите са били двама, но Флин и Танър не разполагаха с никакви улики за разкриване на тяхната самоличност, освен кръвните им трупи и пръстовите отпечатъци — решаващи, когато даден заподозрян е задържан, но безполезни, докато престъпниците са все още на свобода.

Следващата редица. Четири непълнолетни момчета, чиито голи, обезобразени тела бяха извадени от боклукчийските кофи, опасващи булевард „Сънсет“ още през февруари. Полицията беше по следите на няколко заподозрени, главно ястреби, които са склонни към насилие, но перспективите за скорошен арест бяха нулеви. Възможно бе да последва още един и още един труп, докато дебнещият звяр направи първата си грешка.

На най-долния ред имаше две снимки и място за още. Лица на мъже, които се усмихваха пред фотоапарата, независимо от факта, че напираха към средна възраст. Карл Хас, четиридесет и три годишен, още не се бе наредил до своите предшественици на стената на жертвите, но съвсем скоро и той щеше да е тук. Вече си бе спечелил мястото сред мъртвите.

От лявата страна на Джо Флин беше снимката на Артър Майкъл Брит, първата известна жертва на неизвестен убиец, който вестникарите бяха започнали да наричат Хотелския касапин. Адвокат от Спокейн, в командировка, Брит беше най-младият от тримата засега, четиридесет и една годишен. Една от камериерките в хотел „Екселсиор“ на булевард „Пико“ беше намерила обезобразеното му тяло на 16 март, една събота. С прерязано гърло, отрязани и напъхани в устата гениталии и шестдесет и седем прободни рани в гърдите и корема.

Следващият в редицата беше Стивън Робърт Нийли, петдесет и пет годишен, кардиолог от Феникс. Вечерта преди деня, в който е трябвало да произнесе уводното слово пред някаква регионална конференция на Американската асоциация по медицина, той се прибрал с някаква непозната в апартамента си в хотел „Сенчъри плаца“ и това недоглеждане му коствало живота. И този път гърлото на жертвата бе прерязано, гениталиите му отсечени и натъпкани в устата. Нататък убиецът беше проявил повече творчество като бе изрязал с нож сърцето на доктора и го бе поставил до него, на една възглавница като някаква ужасна шега. Останалото бе една касапница с деветдесет и четири отчетливи и отделни прободни рани изброени върху трупа.

Именно смъртта на Нийли послужи като образец, който задейства обаждането от отдела по убийства в Полицейското управление на Лос Анджелис до екипа на VICAP на ФБР. Официално трябваше да има три убийства, за да е налице серия, но случайният избор на жертви от страна на убиеца и очевидната му кръвожадност оставяха малко съмнения, че Брит и Нийли ще бъдат последвани от други с нарастването на самоувереността на Хотелския касапин.

— Видя ли резултатите от киселинно-фосфатните проби? — попита Танър, връщайки Флин обратно към рапортите разпръснати по бюрото му.

Флин кимна:

— Вагинални секреции, така е.

— Трябваше да се обзаложа с Кротър, докато имах тази възможност.

— Твърде късно е. Сега няма да тръгне да търси трансвестити.

— Имам късмет — колегата на Флин прелисти материалите на бюрото си и се намръщи. — Трудно е да приемем, че тази работа я е извършила жена.

Флин знаеше статистиката наизуст. От случайните убийци, изправени пред съд от 1965 година насам, някъде около 92% бяха мъже. Жените убийци налитаха най-вече на съпрузи, любовници, роднини — в това число на свои деца — и обичаха отровите, обикновено не посягайки на пистолети и ножове. В определени изолирани случаи, жените се събираха с мъже, за да поразят жертвата си, но това бяха твърде редки случаи, най-често принизени до равнището на помагачи или на примамка.

— Спомни си Шерлок Холмс — рече Флин.

— Мислех, че се е пенсионирал.

— Когато си елиминирал невъзможното, онова, което остава трябва да е истината.