Лари Нивън - Воалът на анархията

— Да разбирам ли, че има изпъкнали очи?

— Не съм забелязал.

Е, заслужаваше си да се опита. Изправих се, събрах ръцете си на фуния като мегафон и се провикнах:

— Бъгайс!

Един от Водния монопол извика:

— Я по-тихо там долу!

— Бъгайс!

Хор от забележки от Водния монопол: „Тия селяни имат странни навици…“, „Повечето от тях са просто жадни. Този образ…“

Отзад се чу:

— Какво искаш?

— Искаме да говорим с тебе! Стой където си! — обърнах се към Рон: — Хайде! — и към Джил и мисис Хоторн: — Стойте тук. Не се намесвайте.

Излязохме на открито между нашето място и гласа на Бъгайс.

Две от петте момчета незабавно тръгнаха да ни пресекат пътя. Трябва да им беше доскучало и търсеха да влязат в акция.

Ние побягнахме. Достигнахме сенките на дърветата преди онези двамата да ни достигнат. Те се спряха, смееха се като маниаци и се върнаха при чешмата.

Рон и аз лежахме по корем в сенките на ниските храсти. От другата страна на ниската трева четирима мъже по хартиени гащета стояха на показ в четирите ъгъла на чешмата. Петият Марс 16 16 Бог на войната. — Б.пр. си търсеше жертва.

Едно момче се вмъкна между нас на лунната светлина. Очите му светеха — големи, изразителни очи; може би малко прекалено изпъкнали. Ръцете му също бяха големи, с топчести кокалчета. Едната му ръка беше пълна с жълъди.

Той ги замята бързо, един по един, със замах. Първо един, а след това още един от Водния монопол се отдръпнаха и погледнаха в нашата посока. Бъгайс продължи да хвърля.

Съвсем внезапно, двама от тях се затичаха към нас. Бъгайс продължи да хвърля докато почти го достигнаха. Тогава хвърли цялата шепа жълъди и се гмурна в сенките.

Двамата се спуснаха между нас. Пропуснахме първия — русия говорител със широката уста; сега изразът му беше подъл и готов да убива. Другият беше нисък и с широки рамене — заплашителен силует, който изглеждаше само мускули. Чист нападател. Изправих се пред него като очаквах да спре от изненада — и той се изненада; и аз го ударих в устата с цялата си сила.

Той отстъпи назад шокиран. Рон обви ръце около гърлото му.

Той се хвърли. Моментално. Рон го удържа. Направих нещо, което бях виждал да правят по телевизията — сключих пръсти и стоварих ръцете си на врата му.

Русият говорител трябваше да се е върнал досега; обърнах се и нямаше лъжа — беше върху мен преди да успея да вдигна ръцете си. Затъркаляхме се по земята — моите ръце бяха притиснати отстрани, а той не можеше да използва своите без да ме пусне. Беше лошо планирано и от двама ни. Той ми изкарваше въздуха. Рон се въртеше около нас и чакаше да му се удаде случай да го удари.

Внезапно надойдоха други, много други. Трима отскубнаха русото хлапе от мен и набит окървавен мъж в жълт работен гащеризон пристъпи напред и го короняса с един камък.

Русото хлапе увисна.

Мъжът се изправи и изстреля ляво кроше с камък в ръката си. Главата на русия се килна рязко назад и падна напред.

Аз изкрещях „Хей!“, скочих напред и задържах ръката, която държеше камъка.

Някой ме удари здраво отстрани по врата.

Паднах. Имах чувството, че всичките ми жили са се скъсали. Някой се опитваше да ме вдигне на крака — Рон; гласове бръщолевеха шепнешком, един крещеше „Хвани го…“

Не можех да видя русото хлапе. Другият — нападателят — се беше вдигнал и се отдалечаваше замаяно. Между дърветата излязоха сенки, които се стовариха върху него. Горичката оживя, а беше само едно малко струпване на дървета. Беше пълно с ядосани, жадни хора.

Бъгайс се появи отново, широко ухилен:

— Сега какво? Ще отидат някъде другаде и ще опитат отново?

— А, не. Тази нощ става много ожесточено. Рон, трябва да ги спрем. Те ще го убият!

— Това е Фрии Парк. Сега можеш ли да стоиш?

— Рон, те ще го убият!

Остатъкът от Водния тръст се притече на помощ. Един от тях държеше един клон със окастрени листа. Зад тях сенките се събираха около чешмата.

Ние побягнахме.

Трябваше да спра след дванадесетина крачки. Главата ми се опитваше да експлодира. Рон погледна назад разтревожено, но аз му помахах да продължи. Зад мен мъжът с клона излезе от дърветата и се затича към мен с намерение да извърши убийство.

Зад него целият шум внезапно спря.

Приготвих се за удара.

И припаднах.

Лежеше напряко на краката ми; клонът беше все още в ръцете му. Джил и Рон ме дърпаха за раменете. Две златни луни плуваха над главата ми.

Извъртях се, за да се освободя. Попипах си главата. Стори ми се непокътната.