Лари Нивън: Воалът на анархията

— Чудя се какво стана с тях? — каза Джил.

— Рон Кол го направи. Помниш го. Той беше този, който гравира едни стари бирени бутилки от Микелоб за Щойбен 7 7 Фирма за гравирано стъкло. — Б.пр. …

— О, да. Но как?

Отидохме да го попитаме.

Як колежанин връхлетя с рев и мина покрай нас, като тичаше целеустремено. Видях го да рита едно полицейско око като футболна топка. Златния капак се разцепи, но мъжът изрева отново и заподскача отгоре му, прегърнал краката си с ръце.

Минахме покрай подбити златни обвивки, счупени резонатори и изкривени параболични отражатели. Една зачервена жена изглеждаше много горда — носеше няколко медни тора 8 8 Тор — фигура, получена чрез завъртане на затворена крива или профил около ос, лежаща в нейната равнина. — Б.пр. като гривни. Едно хлапе събираше камерите. Може би си мислеше, че ще може да ги продаде навън.

След първата минута не видях нито едно незасегнато полицейско око.

Не всички бяха заети с разбиването на полицейските очи. Джил се загледа в една консервативно облечена група, която носеше табели „ПОПУЛАЦИЯ ЧРЕЗ КОПУЛАЦИЯ 9 9 Копулация. — Съвкупление, полово сношение. — Б.пр. “ и поиска да разбере дали го мислят сериозно. Техният лидер със строго лице ни раздаде памфлети, в които пишеше за злото и богохулството на човека при опитите му да преправи себе си чрез експерименти за генетично вмешателство и извънматочно развитие. Ако това беше пародия, беше добре изиграна.

Минахме покрай седем дребни мъже, три-четири фута високи, които се разхождаха с една висока хубава брюнетка. Носеха средновековни одежди. И двамата ги загледахме, но аз бях този, който забеляза грима и използването на Ънтен 10 10 Марка крем за скриване на тен. — Б.пр. . Това бяха африкански пигмеи, вероятно част от туристическа група, спонсорирана от Обединените нации. Момичето беше техен водач.

Рон Кол не беше там, където го оставих.

— Сигурно е решил, че предпазливостта е за предпочитане пред малодушието. Може и да е прав — направих догадка аз. — Никой досега не е свалял всичките полицейски очи.

— Нали не е незаконно?

— Не е незаконно, но е прекалено. Най-малкото, могат да не го допуснат повече в Парка.

Джил се протегна на слънце. Беше толкова златна и едра.

— Жадна съм. Има ли наоколо чешма? — каза тя.

— Сигурно, освен ако някой не я е запушил досега. Това е…

— Фрии Парк. Да не би да искаш да ми кажеш, че дори чешмите не са защитени?

— Направиш ли изключение, все едно че слагаш прът в спиците. Когато някой разруши чешма, изчакват и я поправят през нощта. По този начин… Ако видя някого да разбие чешма, обикновено му удрям един юмрук. Много от нас го правят. След като човекът загуби доста от почивния си ден от зашеметяванията на полицейските очи, рано или късно схваща идеята.

Чешмата беше масивен куб от бетон със четири канелки и метален бутон с размера на дланта. Беше трудна за натискане и трудно можеше да й се причини нещо. Рон Кол стоеше близо до нея и изглеждаше безпомощен.

Изглежда, че се зарадва да ме види, но все още беше безпомощен. Аз го представих:

— Помниш ли Джил Хейъс?

— Безспорно. Здрасти, Джил — каза той и като използва името й по предназначение, незабавно го забрави.

— Помислихме, че си се опитал да се измъкнеш — каза Джил.

— Опитах…

— Ами?

— Знаете колко е сложно на изходите. Така и трябва да бъде, за да не позволят някой да влезе вътре с… нещо като пушка. — Рон прокара ръце през косата си без да се опита да го направи да изглежда изящно. — Е, всички изходи престанаха да работят. Трябва да са на същата верига като полицейските очи. Не го очаквах.

— Значи сме заключени вътре — казах аз. Това ме подразни. Вътрешно това раздразнение беше като особено усещане в горната част на стомаха. — Колко дълго мислиш, че…

— Не мога да кажа. Ще трябва някак си да вкарат нови полицейски очи, да поправят лъчевата енергийна система, и да разберат как съм я скапал, за да я направят така, че да не се случи отново. Предполагам, че досега някой разрушител е разбил на парчета полицейското око, което преправих, но полицията още не знае за това.

— О, просто ще докарат ченгета — каза Джил.

— Огледай се около себе си.

Имаше парчета от полицейските очи във всички посоки. Нито едно не беше останало цяло. Някое ченге трябваше да си е загубило ума, за да влезе във Фрии Парк.

Да не споменавам и вредите към същността на Парка.

— Ще ми се да си бях донесъл обяд — каза Рон.