Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— Доволна съм, защото така няма да се вглеждам във всеки храст и да разговарям със скалите. Едно е сигурно, че няма да ми доскучаеш като гледка.

— Знаеш ли — каза Синд, — не съм го усещал, но тази тайна ми е тежала цял живот. Сякаш съм свалил планина от плещите си и се чувствам олекнал, всеки момент ще литна.

— Има такова нещо — съгласи се тя. — На гърба ти се появиха издутини и ако не се лъжа, си на път да ти поникнат криле.

— Извинявай, развълнуван съм и мислите ми директно преминават в действия, преди да се усетя.

— Няма значение, ако ти доставя удоволствие, може да си оформиш човка и пипала.

— По-добре да не опитвам. Какво ще кажеш да отидем на вечеря?

— Склонна съм да се въздържа, като си представя кулинарните върхове, които е достигнал Кокорл, но не мога да Ви откажа, Милорд! — тя пое протегнатата му ръка.

Джорхът се беше развихрил с ентусиазъм из кухнята, доволен от напредъка си в непривичната му дейност. Бе успял да повреди лъчевата фурна и да сервира куп полусурово месо за себе си и три порции препечени бифтеци за тях.

— Заповядайте на масата за лека закуска — покани ги той и самоотвержено се зае да поглъща планината пържоли. — Добре ли съм ги приготвил?

— Ще си взема един синтетичен специалитет, ако не възразяваш — Азман решително избута настрани чинията си с овъглени парчета.

— Донеси и на нас, ако обичаш! — извикаха Тарасу и Синд в един глас.

— Май вечерята не ви хареса? — погледна ги Кокорл.

— Много е вкусно, но като че ли си ги нагрявал повече от необходимото.

— Имах проблеми с фурната — съгласи се Кокорл. — Следващия път ще обърна внимание, много било увлекателно да си приготвяш храната.

— Не можем да си позволим лукса да прахосваме възможностите и познанията ти, като те ангажираме с такава проста работа — обади се Синд припряно. — Ще помолим Тарасу да върши това, а ти си ни нужен, за да измислим стратегията си.

— Да, точно така — подкрепи го Азман, ровейки в желираното кубче, което донесе от синтезатора. — Ако не бях прочел в менюто какво е това, трудно бих познал по вкуса.

— Аз не се и опитвам — Синд глътна своето кубче. — От гледна точка на автомата, щом всички необходими съставки са налице, вкусът, цветът и формата са излишни подробности.

— Макар че не са — Тарасу преглътна с мъка тресящата се субстанция. — И след като похапнахме така чудесно, ми остава да завърша този прекрасен ден, увиснала в празното пространство на силовото си легло.

— Аз ще поправя фурната — каза Синд и тихо прибави: — Докато ти премахнеш следите от кулинарните напъни на Кокорл.

— Имам една идея — каза момичето. — Ще потърся нещо подходящо за постилане и завиване. Тази нощ ще спя на пода, стигат ми толкова вълнения за днес.

— Какви вълнения, какво се е случило? — наостри уши джорхът.

— Малко съм нервна — изгледа го учудена тя и сви рамене.

— Според мен, вие хората рядко знаете какво точно искате и сами си създавате проблеми — Кокорл се протегна, сбогува се възпитано и тръгна към каютата, която си беше избрал.

— Ще дойда с вас в Лагахранг — каза Азман. — Тържеството довечера е специално, Шигацу-Наи се готви усилено още от сутринта.

Клекнал до огнището си, шаманът бъркаше вдигащата мехури течност, която вреше в голямо глинено гърне, и припяваше монотонно под носа си.

— В тази помия сложи всичко, което имаше под ръка — обади се Тарасу. — Сигурно е чиста отрова.

— Защо мислиш така? В тези гърнета съхраняват напитките за празненствата си. Довечера всички ще пият от това, а вероятно ще предложат и на нас.

— Аз не бих се докоснала до тази течност. Шигацу нито веднъж не я опита на вкус, докато я вареше. Наблюдавах го.

— Ти и без това няма да идваш — погледна я Синд, но ако беше очаквал бурна съпротива, остана излъган.

— Ясно ми е, че съм най-ненужният човек тук и ще стоя в кораба непрестанно, говорех по принцип.

— Не съм имал предвид това — каза Синд. — Аз също съм излишен, спокойно могат да отидат само Кокорл и Азман, но понеже туземците ме видяха вчера, решихме, че не е зле да бъда и аз. Двамата заедно ще сондират шамана, той е стигал до входа на пещерата и не е безнадеждно умопомрачен като Кхаримату.

— Отварата на Шигацу сигурно е силен наркотик в най-добрия случай. Какво ще правите, ако туземците настоят да го опитате и отказът ги обиди? — попита момичето.

— Няма да отказваме — отговори Азман. — Hали искаме да разберем всичко. Преди да тръгнем, ще се подложим на пълна антидотна профилактика в лабораторията и ще вземем портативния анализатор, за да изследваме това, което ни предложат.