— Разбрах, че си на служба при Императора и името ти не е Фил Канти, а Синд Кар, но не предположих, че си точно този Синд Кар — промърмори момичето. — На Хонстел сме встрани от тези неща, но и аз съм чувала нещо за Призрака Натх.
— И така ли ме наричат? — попита тихо той.
— Тайнственият кeнселастър, личен съветник по сигурността, от когото всички местни царе, крале и владетели треперят и сънуват кошмари, ако някой го спомене на вечеря.
— Не мисля, че съм чак толкова страшен, поне не за обикновените поданици. Имам и някои добри страни, които се надявам да са проличали, докато бяхме заедно.
— Страшен те е направила властта, която имаш — разсъдливо каза Кокорл. — Преценката ми за теб е вярна. Ти не си точно това, което повечето хора мислят за теб или дори самият ти мислиш за себе си. Имах възможност да те опозная донякъде. Убягва ми само една подробност и тя вероятно е свързана с определенията „невидим“ и „призрак“, с които си известен между себеподобните си. Прав ли съм?
— Аз мога да променям формата си, като процесът е свързан с увеличен разход на енергия в сравнение с нормалното — решително каза Синд, избягвайки да гледа някого. — Никой страничен човек не знае за това, но сигурно усещат нещо, за да ми измислят тези прозвища.
— Наистина надмина очакванията ми — джорхът се втренчи в него. — Можеш ли да ни го покажеш сега?
Синд се изправи срещу тях, застана напълно отпуснат и промените, които започнаха да се извършват с външността му, предизвикаха нечие възклицание. Тялото му сякаш вибрираше, плътта под кожата се изопваше, усукваше, свиваше и преливаше от едно място на друго с почти недоловима бързина. Чертите на лицето му се топяха и приемаха други очертания, като че ли невидим скулптор размесваше парче глина, опитвайки се да създаде човешка форма. Процесът продължи съвсем кратко и когато завърши, пред тях стоеше друг, напълно непознат човек. Ръстът му беше малко по-висок или поне така изглеждаше, коремчето и наченките от тлъстини на търговеца Канти бяха изчезнали за сметка на увеличения обем на изпъкналите мускули. Отпуснатата, добродушна физиономия беше станала ъгловата и решителна, а носът, устните и брадичката в новия си вид изразяваха воля и целеустременост.
— Това не е психически фантом като моето кидеко — каза Кокорл, приближи се и предпазливо го докосна, за да се увери, че това което виждат очите му е реално.
— Той се промени наистина — потвърди Азман. — Не образа за себе си, а самия си вид. Изключително интересно. Допускал съм такава естествена способност, но не съм виждал досега. Колко време можеш да изглеждаш така?
— Около един стандартен час, зависи колко съм се отдалечил от основната си форма, и ако не се заредя отново, за да компенсирам изразходваната енергия, спонтанно протича обратна трансформация към нея — каза Синд. — Това време обикновено ми е достатъчно, за да стоя незабелязан някъде или да избягам, зависи каква е целта ми. При особени случаи, като мисията ми на Ромиа, използвам таблетките-концентрат с еднодневно действие, направени специално за мен. За щастие не ги бяха взели, когато ме арестуваха.
— Сега си избрал произволен образ, обаче можеш да възпроизведеш определен модел, нали? — попита Азман.
— Ако не се вглеждат внимателно и не се издам с говора и маниерите си, имитацията ми е задоволителна.
— Не се съмнявам, че всички треперят от теб, но какво ли биха правили, ако знаеха, че може да се появиш във вида на някой друг, когото познават, дори техен близък човек? Затова пазиш възможностите си в тайна, струва ми се.
— Пределно малък кръг хора знаят това. Императорът, кeнархът Лайал — кeнсел по архивите — и личният лекар на Харамон, Дорн, който се грижи за мен. Сега вече знаете и вие, защото положението е променено. Враговете ми са разбрали за това по някакъв начин, значи е безсмислено да го крия от приятелите и съюзниците си.
— Затова си станал кенастър, въпреки младостта си. Императорът е избрал най-подходящия човек за този пост. Откога имаш тази способност?
— От рождение, така казва Дорн, на когото имам доверие — поне за това. Тъй като съм сирак, Императорът е проявил милосърдие към мен, отгледа ме в двореца и ме издигна до себе си заради моите качества.
— Пренебрегвайки мнението на останалите съветници, които са те намразили за това — предположи Азман. — Възможно е да са се добрали до нещо и да се опитват да те отстранят.
— Какво искаш да кажеш?
— Създал си си още от самото начало много врагове в двора на Императора. Нормално е при този пост.
Читать дальше