Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— Наистина ли ще дойдеш? — зарадва се момичето.

— Животът ми е дълъг и няма защо да бързам. Мога да остана известно време на Хонстел, докато ти омръзне да гледаш неприятната ми кръвожадна муцуна, както се изрази неотдавна.

— Знаеш, че не го мисля наистина — Тарасу стисна лапата му.

— Сега, след като между вас цари дух на разбирателство и сте си планирали живота занапред, остават някои незначителни подробности — иронично подметна Синд. — Влизаме в пещерата при злите духове, разбиваме ги на пух и прах, вземаме кораба и си заминаваме тържествено.

— Всичко ще се нареди, макар и не толкова просто — отвърна Кокорл. — Азман ще дойде и с общи усилия ще го направим.

Ведът се появи след малко, седна на едното свободно кресло и за пръв път нямаше признаци, че умът му витае другаде.

— Обяснете ми всичко поред, за да добия представа за положението — каза той. — Аз напоследък все едно не съм бил тук и е точно така в известен смисъл.

Той изслуша разказите им за предходните събития, без да ги прекъсва, подпря главата си с ръце и потъна в размисъл, а те зачакаха търпеливо.

— Трябва да уточним някои неща — поде той. — Вече споменах, че присъствието ви на „Хаврия“ е необикновено благотворно за мен. Съсредоточавам се почти без усилие, никога преди не ми се е удавало толкова лесно. Поддадох се на изкушението, без да търся причината, и сбърках. Искам да чуя и вашите наблюдения за всичко необичайно, което ви се е случило, независимо че на пръв поглед изглежда случайно, маловажно или нелепо.

— Странното за мен е, че не мога да проникна в мислите на присъстващите тук и да им повлияя — каза Кокорл. — Понякога се среща някой с бариери, зад които не мога да проникна, но вероятността да се събере случайно цяла такава група е нищожна.

— Това е и мой проблем — погледна го Азман. — Усещам мисловните прегради, които обикновено се постигат с продължителен труд и са с променлива ефикасност. Тези в случая ми изглеждат не придобити, а как да кажа… естествени. Друго нещо?

— Забелязала съм отдавна, че болестите, раните и изобщо неразположенията на организма ми преминават по-бързо, отколкото при другите хора — заговори Тарасу колебливо, — но сега това протича с невероятна скорост и е очебийно.

— Покажи раната си — обърна се към нея Кокорл.

Момичето дръпна магнитните пластинки на гащеризона си и го разтвори, показвайки зарасналата с неравно ръбче кожа.

— Изглежда одраскано — Азман огледа белега.

— Раната е от арбалетна стрела, пронизала я почти до гърба — каза Синд. — Това стана преди седем стандартни денонощия.

— Впечатляващо е дори за джорх с усилени регенеративни способности — Кокорл се обърна с гръб към тях и размаха чуканчето, останало от опашката му.

— Спомняш ли си, че вчера, когато се бяхме покатерили на канарите, се подхлъзнах и си ударих лакътя? — попита Тарасу.

— Да, имаше оток и те болеше — кимна утвърдително Синд.

— Погледнете сега — тя запретна десния си ръкав.

— Няма следа от синини и отоци — констатира Азман.

— И не ме боли — каза тя. — Преди не ставаше толкова ужасяващо бързо.

— Откога е така, можеш ли да си спомниш? — попита ведът.

— Мисля, че… да, като че ли от пристигането ми на Арената. А на този кораб протича главоломно.

— За да проверя това, което си мисля, ще трябва да те нараня сериозно — каза Азман и момичето го погледна с уплаха. — Ще се въздържим от този опит и ще изслушаме Синд.

— Налага се да започна много отдалече — пророни неохотно последният.

— Имаме време, можеш да говориш спокойно — кимна ведът. — Доколкото разбрах, ти си агент, представил се на Ромиа за търговец. Какво друго има, което би трябвало да знаем за теб?

— Ами, не е съвсем вярно, че съм агент, по-точно това е малка и незначителна част от службата ми при Императора. Аз съм кенсел в двора на Харамон Първи — произнесе Синд с усилие.

Присъстващите мълчаливо осмисляха казаното, с изключение на джорха, незапознат с йерархията в човешката Империя.

— Е, и? — попита той невъзмутимо. — Какво означава това?

— Императорът има двадесет съветници, но само трима от тях носят титлата „кенсел“ — обясни ведът. — Те са доверени лица, упълномощени в отсъствието му да вземат заедно решения от негово име, ако нуждите на Империята изискват незабавна намеса. Така че пред нас стои един от тях — Синд Кар Натх, наречен още и Невидимият. Ти си бил по-голяма птица, отколкото си мислех!

— Наистина съм, но вече казах името си на Тарасу и поне тя не би трябвало да изглежда толкова изненадана.