Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— Не ме обичат особено и не ги обвинявам, но чак толкова способни смъртни врагове? Има нещо друго тук.

— И какво необичайно си забелязал ти напоследък? — Кокорл се опита да върне разговора в първоначалната му посока.

— Вече се нуждая от съвсем малко енергия, първоначален слаб тласък. Още след пристигането си на Ромиа усетих нещо подобно, на Арената се усили рязко, а откакто съм на „Хаврия“, сякаш се намирам в енергиен кладенец, от който мога да черпя направо. Не се налага да се храня усилено или да вземам таблетките. Hямам представа каква е причината.

— Налага се да коригирам първоначалните си представи — каза Азман. — После ще ви кажа до какви заключения съм стигнал.

— Моля те, само не започвай да медитираш отново! — веднага се обади Кокорл.

— Този път ще размишлявам — погледна го насмешливо ведът, преди да излезе.

— Като че ли стана време за вечеря, не е задължително да мислим гладни — джорхът извъртя очи към Тарасу, но тя не реагира изобщо на намека. — Е, мога и аз да приготвя нещо, по изключение. Не съм много сръчен в домакинството.

И това изявление увисна, без някой да вземе отношение по него, така че Кокорл се повъртя още малко и намусен тръгна към трапезарията.

— Как е прието да се обръщат към Вас — Милорд, Ваша Светлост или нещо друго? Нямам опит в общуването с кенселастри и се надявам да ми простите — обади се момичето, след като тишината между тях натежа осезаемо.

— Досега се справях без титлата и положението си, нали? — каза Синд. — Церемониалните обноски са ми дошли до гуша и никога не съм ги обичал, а и самият Харамон също, за разлика от дребните величия, които по този начин изглеждат значителни в собствените си очи. Освен това тук не съм нищо повече от обикновен член на малкия ни екипаж.

— Наистина съвсем обикновен, за когото не можеш да кажеш какъв е и как ще изглежда след малко. А пък аз се притеснявах и плашех от Азман, колко съм глупава!

— Изпитваш ли отвращение и страх от мен? — тихо попита Синд.

— Не, но ако не бяха такива обстоятелствата, дали щях някога да разбера какво представляваш?

— Сърдиш се, че не съм ти казал за това ли?

— Естествено! След като аз ти разказах най-мрачните и позорни събития в живота си, мислех че… няма значение.

— Мислила си, че ти дължа същото, но тази тайна не е само моя и съм положил клетва, която едва сега прецених, че мога да наруша. Отговори си честно, би ли уважавала клетвопрестъпник?

— Прав си — неохотно се съгласи Тарасу. — Това ли е истинският ти образ или не трябва да знам?

— Не е и дори не знам какво съм направил, исках просто да демонстрирам промяната.

— Може ли да видя как изглеждаш?

— Разбира се. Ако ти е неприятно, не гледай, докато се трансформирам.

Този път тялото му се промени за миг. Кожата му беше мургава, очите и косата черни, чертите загубиха част от остротата си, а яките бицепси от обема си за сметка на по-набитата фигура.

— Преходът към основната форма става за секунди — каза той.

— Значи така изглежда Синд Кар Натх — тя го огледа скептично.

— Ако ти е по-лесно да общуваш с мен в предишния ми вид, мога да се върна в него.

— Няма смисъл, ще се постарая да свикна отново. Знаеш ли какво не се променя в теб?

— Жестовете и мимиката.

— Това, да — махна момичето с ръка. — Друго имах предвид. Очите ти са същите, не точно цвета или формата им, но погледът е на стария Канти, когото познавах. Не се притеснявай заради мен, вече започвам да те възприемам нормално.

— Честно казано си мислех, че ще изпиташ погнуса — каза Синд с облекчение, — а не ми се искаше да предизвиквам у теб такива чувства.

— Достатъчно ми е да знам, че тук, вътре, е приятелски настроеният към мен човек, с когото преживяхме доста премеждия — тя го почука по гърдите със свития си пръст.

— Нямаш представа колко се радвам, че го приемаш толкова леко.

— Напоследък се оказа, че доста хора не са това, което изглеждат, а чудовища в човешки тела — каза тъжно Тарасу. — Не би ме разстроило, ако станеш чудовище, стига вътре да си останеш същият.

— За това не се тревожи — той хвана ръцете й в своите — Трудно мога да изглеждам по-ужасен от джорх, а ти, струва ми се, ги харесваш.

— Добре, че Кокорл не те чува — засмя се тя и се отдръпна. — А ти можеш ли да станеш джорх, или птица… или дърво?

— Чак толкова не мога да насиля формата си — отговори той. — Всичко си има граници. Колкото повече се отдалечавам от основата, толкова е по-трудна и краткотрайна трансформацията. В някои случаи даже е невъзможна, като усещам това по доста болезнен начин. За щастие природата ме е ограничила в метаморфозите.