Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— Тази профилактика, предполагам, е ефикасна само срещу някои вещества, които са ви известни — обади се Кокорл. — И не е изпробвана върху джорхи.

— Едва ли някой ще тръгне да предлага наркотични напитки на кидекото ми — успокои го Синд.

— Тогава с радост ще изтърпя тормоза, който ме очаква тази вечер — доволен каза Кокорл.

— Трябва да имате непрекъсната връзка с мен — обади се Тарасу, — а аз се нуждая от тонизиращи лекарства, за да издържа без сън, докато се върнете.

Синд й донесе няколко хапчета и тръгнаха за селището. Посрещнаха ги радушно, но жителите на Лагахранг бяха прекомерно възбудени и в поведението им се чувстваше напрежение. Ичияси ги покани да седнат на верандата при него и сановниците му и когато всички се разположиха на рогозките, той вдигна тлъстите си ръце в знак, че празникът започва. Няколко души заудряха неистово по музикалните си инструменти от обработена животинска кожа, опъната върху гърнета. На утъпканото пространство в центъра на площада изскочиха воините и започнаха да показват силата и уменията си, следвайки бесния ритъм на музикантите. Въодушевената тълпа ги подкрепяше с одобрителни възгласи, а жените започнаха да разнасят големи делви между седящите. Нощта отдавна беше настъпила, когато воините свършиха демонстрациите си с показно сражение. Шортак беше отличен като по-добрият водач на бойна група и виковете на изпадналите в транс участници и зрители станаха неистови.

Кхаримату го нямаше, но Шигацу-Наи беше централна фигура на празника. Сега той танцуваше в средата на кръга с прясно намазани окървавени рога на главата, тракащи нанизи на китките и глезените и ярко изрисувани злокобни фигури по лицето, открояващи го дори сред нашарените бойци. Като се въртеше все по-бързо и надаваше ужасяващи крясъци, той падна на земята и започна да се търкаля, а тялото му се тресеше, обхванато от спазми. Всички млъкнаха, воините замръзнаха по местата си с лъснали от пот тела. Шигацу притихна и се изправи полека, оглеждайки хората около себе си. Започна да обикаля между тях, прокрадваше се дебнешком с протегнати напред възлести пръсти като ноктите на граблива птица. Спираше ту до един, ту до друг воин и се вглеждаше в лицето му, а този, пред когото беше застанал, започваше да трепери.

— Какво прави? — тихо попита Синд.

Той и Азман бяха изпили по няколко купи от питието, чийто анализ показа голямо съдържание на алкохол и примес на слаб растителен опиат. Благодарение на неутрализиращата смес, инжектирана в кръвта им, оставаха единствените трезви зрители, освен групичка съвсем малки деца. Те наблюдаваха зрелището иззад една колиба, заедно с Кокорл, легнал пред купчина сочна трева, която му бяха дали за вечеря. Някои от тях се бяха покатерили на гърба му, за да виждат по-добре.

— Сега ще посочи жертвата, избрана от злите духове — отговори Азман.

Шигацу тръгна към седналите встрани жени, които наскачаха и се разбягаха. Воините стоически останаха по местата си, но се чуваше как тракат зъбите на най-близкия от тях. Луната се показа иззад планинския връх и при вида й от туземците се изтръгна жаловито многогласно стенание. Шаманът трепна и стесни кръговете на обиколките си около Варан и застаналия близо до него воин, в който под боята и перата разпознаха Ториаи — годеникът на Хирани. Шигацу сякаш се поколеба, после ръката му се стрелна и се впи в рамото на Ториаи. Мощен рев на изненада и облекчение разтърси жителите на Лагахранг. Магьосникът го пусна и се отправи към верандата на вожда, където застана с лице към тълпата. Младежът падна на колене и закри лицето си с ръце. Всички се отдръпнаха от него и го оставиха сам, а ревът премина във вой.

— Те избраха най-достойния между нас! — извика Шигацу.

— Ай-ай, на-ай-достоойния — виеше тълпата.

— Той ще ги умилостиви и ще ни спаси до следващия Празник на тъмнината!

— Ай-ай на тъмнина-ата — отговаряше задгробният хор.

Косата на Синд настръхна и той се огледа. Азман вече го нямаше до него, а Кокорл стоеше недалеч с раззината муцуна и лунната светлина посребряваше зъбите му. Беше престанал да поддържа фантомния си образ и уплашените деца бягаха от него с писъци, но гласовете им се губеха във всеобщата врява.

— О, Кайя, духове на мрака, приемете нашия дар и позволете на нас, останалите, да се радваме на слънцето! — крещеше шаманът.

— Ай-ай на слъ-ънцето — воплите станаха сърцераздирателни.

От другата му страна се чу шум и Синд видя припадналата Хирани. Тя лежеше на прага на колибата, а разплисканият съд, който беше държала, се търкаляше до нея.