Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— Употребих цяла опаковка, докато те приспя — обясни застаналият зад него Ишанг.

— Този там, струва ми се, беше нещо като задържан в медицинския сектор — посочи го джорхът с кривия си ноктест пръст. — Кой му е разрешил да се разхожда свободно и да ме приспива?

Кокорл погледна обвиняващо Синд и се обърна към катера, откъдето Азман се опитваше да изпълзи. Нещо започна да изплува в паметта му.

— Защо сме тук? — той почеса съсредоточено челото си. — Последното, което си спомням, е селището на туземците. Празникът точно започваше, вие седяхте на рогозките при вожда, а аз кротко лежах пред купчина трева, която дечурлигата бяха решили, че ще ми допадне за вечеря. Каква смехория! Та значи бях гладен, започвах да скучая, монотонното барабанене по изпънатите кожи ме дразнеше вече и… край! Сега се намираме в кораба, както виждам, но нямам представа как сме дошли дотук.

— Аз също — изпъшка ведът и се приближи. — Какво стана? Много съм замаян и имам чувството, че сме се провалили.

— Не съвсем — каза Синд. — Ще ви разкажа, но няма смисъл да седим в хангара. Отиваме първо в амбулаторията да потърсим нещо тонизиращо, а после ще говорим в командната кабина или трапезарията.

— Много интересно предложение — оживи се джорхът. — Ако зависи от мен, тръгваме направо за трапезарията. Мисълта за това ме стимулира достатъчно.

— Не! — твърдо отсече Синд. — Може да се получи забавен отрицателен ефект, все пак си поел огромна доза опиати.

— Хм, да — Кокорл изгледа зверски Ишанг, който не трепна. — Надявам се, че е имал основателна причина да го направи, защото иначе и лечебният стационарен модул няма да му помогне!

— Не се вълнувай! — потупа го Тарасу по гърба. — Той спаси всички нас. Без него сега щяхме да сме при злите духове Кайя и нямаше да видиш пържоли скоро.

— А и да видеше, едва ли щеше да знаеш къде си и какво ядеш — допълни Синд. — Какво да правим с Ториаи? Изглежда няма да се изправи по собствено желание, парализирал се е от страх горкият.

Туземецът подкрепи думите му с жален вой, когато чу името си.

— Ако трябва, ще го носим — джорхът посегна към него, но младежът се отдръпна в ъгъла, като закри очите си с ръка и зави още по-ужасно.

— Изобщо не го докосвай, плашиш го до смърт — обади се момичето и се обърна към свития на топка човек. — Включи транслатора, Синд! Ти си храбър воин, Ториаи, затова ще победиш страха си, последвай ни!

Това подейства и въпреки че категорично отказа да стане, Ториаи тръгна след тях по коридора, лазейки на четири крака, с поглед забит в пода. Упорито не поглеждаше напред и встрани, за да не зърне ужасите в подземното царство на Кайя, където беше твърдо убеден, че се намира.

— Безсмислено е да му обясняваме — Синд погледна младежа със съжаление. — Ще му инжектираме успокоителни, нека поспи до утре. И без него си имаме достатъчно грижи.

Тарасу махна праха и мърсотията от себе си в хигиенната кабина, облече нов гащеризон от шкафчето и тръгна към командната зала. Кокорл беше смогнал вече да се нахрани, като заяви, че чистотата му е напълно задоволителна и не се нуждае от допълнителни грижи. Когато момичето влезе, всички с изключение на Ишанг седяха в креслата си. Синд разказа това, което беше наблюдавал, и изслуша техните обяснения. За съжаление последното, което Кокорл и Азман си спомняха ясно, беше танцът на шамана в Лагахранг. Бяха се осъзнали на борда на кораба и промеждутъкът от време между тези събития се губеше, напълно изличен от паметта им. Синд ги зарадва с новината, че програматорът е умишлено повреден от Ишанг още на Ромиа и сега оригиналният чип се намира у него. Ведът запази невъзмутимото си изражение, но Кокорл скочи и изпълни буен джорхски танц, който прекъснаха навреме, преди да изпотроши апаратурата.

— Сега хораят ще ни покаже къде е направил подмяната и може да си тръгваме към добрата стара Империя — гласът на Синд потрепна издайнически.

— Невероятен късмет! — обади се развълнуваният джорх. — А как ще разберем какви са координатите ни в момента?

— Мисля, че не е необходимо — каза Азман. — Ще зададем реверсивна програма, която ще ни върне в изходното положение с повторение на всички команди в обратен ред. Ако не стане…

— Не казвай това! — изскимтя Кокорл. — Трябва да стане и ще се появим отново близо до Ромиа, под носа на крал Аргам, но това е дребна неприятност.

— Никой не ни очаква там, предполага се, че Ромиа е последното място, на което бихме се появили. Ще останем точно толкова, колкото да направим следващия скок към Франар — каза Синд. — Защо ли се бави Ишанг?