Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— Това пък е от жената, дала ми живот, искам да кажа от майка ми — Ишанг постави камъка си до другия и нагласи ръбовете, докато съвпаднаха напълно.

Синд недоверчиво размести парчетата няколко пъти, огледа ги от всички страни, нареди ги отново и се обърна към останалите.

— Някой от вас има ли да каже нещо?

— Ако си абсолютно сигурен, че нормалният ти вид е точно този… — започна Азман.

— Разбира се, че съм сигурен!

— Тогава вие имате много близка роднинска връзка. Бих казал, че сте братя, не просто си приличате, а сте почти еднакви — продължи ведът. — Може би само с една голяма разлика — той като че ли нe притежава способността да променя вида си.

— Можеш ли да го правиш? — обърна се Тарасу към хорая.

— Не съм опитвал, но ако можех, щях да го разбера досега. — Ишанг се владееше чудесно, стоеше със спокойно изражение, сякаш всеки ден срещаше тълпи свои двойници.

— Не съм чул някой от семейството ми да е останал жив. Императорът не е споменавал, че имам брат, а това, че той е хорай, ме обърква още повече — каза Синд. — Ишанг ще дойде с мен на Франар, за да разнищим тази история, а сега имаме неотложни проблеми. Какво ще правим с Дарайн?

— Също така трябва да върнем обратно Ториаи — добави момичето. — След като Шигацу-Наи е мъртъв, той е вън от опасност. Остава да убедим племето и самия него, че Кайя са го пуснали да се прибере в Лагахранг жив и здрав.

— Той спи дълбоко — Кокорл се взря в монитора. — След вълненията, които преживя, приспивателните са го прострели като мъртъв. Ще го пренесем лесно, а когато се събуди, престоят на кораба ще му изглежда лош сън.

— Мисля, в селището да отида само аз, и бих взел със себе си Ишанг — Азман погледна хорая. — Като че ли само той притежава достатъчно психическа устойчивост и невъзприемчивост. Не разбирам защо, но е добре дошло в момента.

— Кхаримату-Дарайн още не се е върнал от пещерата — Кокорл гледаше картината, предавана от стационарната сонда.

— Ще почакаме до сутринта да се прибере. След малко се зазорява, но имаме време да отпочинем — реши Синд.

Всички се прибраха в каютите си и оставиха на пост джорха, добре запасен със стимулиращи и тонизиращи средства.

— Нещо ново? — попита Тарасу и се прозя. — Направо не е за вярване, че още е същият ден, толкова дълго спах.

— Нищо особено — Синд я погледна през рамо и се обърна към екрана. — Азман и Ишанг закараха Ториаи в селището. След неочакваното си и чудодейно завръщане, престижът му сред туземците е нарастнал неимоверно. Единственият ясен и неопровержим спомен, който той има, е гледката на мъртвия шаман.

— Какво става там? — момичето се намести в креслото до него.

— Лагахранг е в траур по случай смъртта на Шигацу-Наи и подготвят погребалната церемония. Тя ще се състои след петия изгрев на луната, когато новият шаман встъпи в правата си и отлитащият дух на Шигацу му предаде своята Сила.

— Този, който ще отиде до пещерата да прибере тялото, трябва да е невероятно смел или по-скоро луд — потрепери тя. — Ще има късмет, ако се върне, а и планинските птици едва ли са оставили от шамана много нещо за погребване.

— Никой няма да търси трупа, погребението е символично. Ще изгорят кукла от клони, облечена в неговите дрехи и накичена с предметите и украшенията, които са останали в колибата му. По-интересно е да видиш неговия приемник или поне гърба му. Легнал е по очи в кръга от камъни, встрани от последната колиба по пътя за равнината.

— Виждам го — каза Тарасу. — Сложил си е същата шапка с рога и ми се струва, че това е Шигацу. Чак ме побиват тръпки — и в телосложението си приличат.

— Рогатият шлем е задължителен атрибут на магьосника. Този специално е нов, а човекът, който го носи, е Кашига-Наи.

— Да не би да е син на Шигацу?

— Да, не знам от коя негова, отдавна умряла съпруга. Не е съвсем подготвен да замести баща си, защото Шигацу не е предполагал скорошната си смърт и не му е разкрил всичките тайни на занаята си, но въпреки това Кашига сега се готви да стане шаман. До церемонията трябва да остане легнал в кръга и да не помръдва оттам. Няма да яде, пие и разговаря с никого през това време, за да пречисти духа си, докато стане достоен да приеме Силата.

— Подложен на палещите слънчеви лъчи, без вода? — тя поклати глава със съмнение.

— Забравяш дъждовете, които валят на всеки четири-пет дни, освен ако той няма късмет и улучи продължителен горещ период — намеси се влезлият Кокорл и се тръсна тежко до нея. — При това положение племето няма да загуби кой знае какво, защото той е достоен наследник на баща си, не по-малък негодник от него.