Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— И това го пише тук? — Тарасу посочи гнусливо корицата с пръст. — Защо не ни го каза по-рано, може би щяхме да предотвратим това, което се случи на Каскот. Къде трябва да занесем Звездата?

— Не знам — тежко отрони Азман. — Текстът, където го прочетох, се появи днес, но не е пълен. Липсва името и разположението на мястото.

Той разтвори книгата и показа знаците вътре. Те изпъкваха и сякаш плуваха във въздуха над странната, неприличаща на хартия материя. Последните няколко страници, прелистени от него, бяха съвсем празни.

— Сега трябва да взема едно важно решение и съм сигурен, че след като направя това, ще научим всичко.

— Досещам се какво имаш предвид — обади се Тарасу. — Длъжен си да избереш дали да останеш тук, за да спасим планетата, или да тръгваме направо към Мястото, където и да се намира то, щом ние сме определени за спасители на човечеството.

— Досега размишлявах върху това и реших — тихо каза ведът. — Потегляме веднага, щом всички хора се качат в кораба.

— Струва ми се, че по него има още доста дребни, но необходими поправки — Синд беше огледал транспортьора и не остана възхитен от ремонта.

— Дори и в предишното му състояние бих могъл да ви отведа до Ферил с него, но ненужното използване на силите ми ги изчерпва. Сега се налага да се намеся съвсем малко — ведът се втренчи в непълната допреди малко позиция, където вече проблясваха знаци.

— Не мога да ги разчета и ме боли главата, когато се взирам в тях — Тарасу потърка челото си.

— Книгата е моя и те са предназначени за мен — Азман изглеждаше тъжен. — Решението ми е било правилно и сега знам къде трябва да отидем — на Сабха. После ще ви предам съдържанието на новопоявилия се текст, нека помогнем при товаренето на кораба и да отлитаме.

— Всички тези хора от Каскот ли ще водим с нас? — попита Ишанг

— Ще ги оставим на карантинната станция и ще продължим сами.

— Излишно е да се притесняваме за санитарния кордон и други такива подробности, нали? — въпросът на Тарасу беше изцяло реторичен.

Огромната товарна ракета се справи с излитането, но без помощта на Азман положително щеше да има проблеми. Всички кътчета на кораба бяха претъпкани с хора до последен предел, но неудобното пътуване не продължи дълго. Командващият флотилията, образуваща кордона, изпадна в ужас, когато се озоваха зад гърба му, но се успокои, щом разбра, че държат курс към карантинната станция на сателита.

— Нямаме време да изтърпим всички бюрократични процедури, преди да ни разрешат официално да се отправим към Сабха — каза Азман, когато и последният човек слезе от кораба. — По-просто е направо да изчезваме оттук.

Направиха точно това. След пет скока и няколкодневно пътуване между точките-врати за хиперпространството, Азман обяви, че са достигнали целта си.

— Това е Сабха — посочи той едно от плуващите на екрана кълба.

В него нямаше нищо особено, но част от околните планети и далечни звезди бяха закрити от подобно на мъглявина безформено петно, разстлало се наблизо. Около външната му повърхност бяха разположени равномерно от всички страни космически станции. Докато се приближаваха, можеха да наблюдават повтарящата се всеки път процедура, изпълнявана от корабите, стигнали тази преграда. Те синхронизираха скоростта и курса си така, че да се скачат с най-близката до тях станция. Стояха известно време там, после прибираха гъвкавия съединителен ръкав, насочваха се към мъглявината и изчезваха във вътрешността й.

— Това са пунктовете, където се събира имперската такса за посещения — обясни Синд. — Вътре в това нещо е входът.

— Преброих поне стотина машини, които влязоха от видимата за нас страна и други, които излязоха. Предполагам още толкова са направили същото от обратната страна — момичето се намръщи. — Пространството, което заема петното, е сравнително малко по размери, не би трябвало да побере всички тези кораби и да им позволи да маневрират.

— Разстоянията вътре са различни от нормалните — каза Азман.

— Както и да е, но планетата въобще не е там, а в другия край на екрана — упорстваше Тарасу. — За да излязат на нея, всички се пъхат в тази черна дупка тук, вместо да отидат направо!

— Същото се налага да направим и ние или поне ще се опитаме, правият път е невъзможен. Предимството да си вед в този случай е, че поне историята с таксите отпада — Азман се усмихна. — Аз мога да се приближа до Сабха, но за вас не гарантирам. Дано успеем.