Снежана Неделчева - Звездата Аиел

Момичето примигна срещу него.

— Човекът е умрял отдавна, но това нещо с мехура беше живо, ако може да се каже така. Разбра ли защо искахме да ти прегледаме кожата?

— Да — измънка момичето и изтри машинално ръкавицата си в тревата. — Значи това не е болест?

— Стигнахме до извода, че не е. Те заемат по някакъв начин човешките тела след допир, но не могат да се грижат за тях. Не чувстват болка, студ, горещина, глад и жажда, затова ги съсипват за доста кратко време. Влачат се така, докато тялото се разпадне.

— Сет се хранеше, макар и без апетит — обади се някъде отдолу Йеллагр, който търпеливо беше лежал досега. — Имах чувството, че сега се учи да го прави.

— Наистина се е учил — мъжът се наведе над трупа и го огледа. — В добро състояние е, някои от раните са започнали да заздравяват. Гледал е от вас какво да прави, за да се запази. Казахте, че е говорил, така ли?

— Отначало мълчеше или издаваше животински звуци, но постепенно заприказва смислено и започна да ни разбира — каза Тарасу.

— Точно това е най-лошото — обади се слаб младеж с размъкнати дрехи. — Ако някой от тях попадне при добри условия и има достатъчно време, би могъл да заприлича на човек. Знаех си го, Регал!

Водачът се намръщи при думите му.

— Трябва да унищожим тези твари, преди да са се приспособили. Още малко и няма да ги различаваме от нас.

— Вижте — обади се момичето, — необходими са ни механизми за повдигане на тежести и повече хора, за да освободим нашия приятел.

— Да отидем в града? — изуми се Регал. — Подемни машини ще се намерят, но хора не знам. Макар че, както ми се струва, вампирите не се осмеляват да приближат много до теб. Бихме могли да те използваме.

— Хайде да вървим в селището при Азман — каза Тарасу. — Там ще обсъдим тези неща. Горкият Кокорл е в незавидно положение, трябва да побързаме.

— Ведът не е тук. Опитахме се да ремонтираме един стар транспортьор, с който да напуснем Каскот и Азман отиде да доведе евакуиралите се в близките лагери до нашия. Трябваше да се върне бързо, но още го няма, а прекъсна и радиовръзката ни с тях.

— Колко души сте в този лагер?

— Има още три групи като нашата.

— Синд и Ишанг къде са? — попита момичето.

— Тяхната група сега е в селището, а ние обикаляме наоколо, докато чакаме Азман да дойде с останалите и да тръгнем — обясни Регал. — Унищожаваме вампирите околовръст, за да не ни изненадат, както си стоим в лагера.

— Тук има още един, също е мъртъв — извика помощникът му Вир, слабият младеж, който претърсваше нивата.

— Той умираше, когато го видяхме — обади се Йеллагр. — Тогава Сет отиде до него и сложи ръцете си на главата му.

— Този вече е свършвал, тялото съвсем се е разкапало и вашият Сет е прибрал съществото в себе си като в инкубатор. Когато срещнат жив и незасегнат човек, всички от тях, които са наблизо, се струпват около него. Нападат го вкупом, за да завладеят тялото му, като „посеят“ вътре задържаните у себе си. Отвратителна картина е, затова сме толкова предпазливи. В градовете отдавна няма хора и големи животни, вампирите вече плъзнаха и наоколо. Готови ли сте да тръгваме?

— Да! — извика Йеллагр и се изправи в целия си ръст, извисявайки се над групата.

— Ще измислим как да помогнем на другото такова създание — усмихна се Вир, който първоначално се беше отдръпнал стреснат назад.

След десетина минути бърз ход стигнаха лагера и Тарасу се хвърли към Ишанг, стоящ пред купола.

— Много се радвам да те видя, Тарасу, наистина! Синд е вътре, човърка радиопредавателя — посочи смутеният Ишанг зад гърба си и побърза да се измъкне от нейните прегръдки.

Синд беше наредил частите пред себе си и се опитваше да ги сглоби наново, когато момичето и Йеллагр влязоха.

След като вълненията се поуталожиха, Тарасу се обърна към Синд.

— Кокорл е затрупан под развалините на една сграда в Гриав — каза тя. — Регал и Вир ми показаха къде да ви намеря и отидоха да видят дали не се е върнал Азман.

— Той наистина дойде, но вече не е в лагера.

— Много лошо! — изпъшка момичето. — За да помогнем на джорха ще ни трябват доста хора, а ние няма да можем да ги убедим.

— Не е нужно — обади се Ишанг от прага. — Азман отиде в града и ако Кокорл е добре, скоро двамата ще бъдат тук.

— Отишъл е сам?! Какво може да направи един човек?

— Той е вед шеста степен, а това не е титла, която се получава, за да му придаде тежест пред поклонниците. На „Хаврия“ видяхме малка част от това, на което е способен. За дните прекарани тук, аз и Ишанг наблюдавахме доста повече.