Снежана Неделчева - Звездата Аиел

Настъпи вече третият им ден из безкрайните насаждения, но еднообразните редици полюшвани от вятъра растения й създаваха усещането, че стоят на едно място. Утъпканите от стъпките им жилави стъбла скоро се изправяха и скриваха всички следи от тяхното движение.

— Отпред има нещо — беше й съобщил Йеллагр сутринта, но стигнаха до него малко преди обяд.

— Това е земеделска машина — Тарасу огледа изоставеното съоръжение със стърчащи напред огромни метални зъбци.

Тръгна да го заобиколи и когато влезе в хвърляната от него сянка, близките стъбла се раздвижиха. Тя ги разтвори предпазливо и видя умиращ каскотянин, легнал на земята. Зеещата рана на корема му изглеждаше причинена от зловещо блестящите шипове на машината.

— Изпълзял е отпред на кабината, паднал е и се е нанизал върху тях — Йеллагр показа засъхналата кръв по два от острите върхове и следата водеща оттам до нивата. — Станало е не много скоро и положението му е безнадеждно.

Човекът отвори угасващите си очи и направи опит да се повдигне, когато видя Сет. За нейно учудване техният питомец направи най-бързото и целенасочено движение, откакто го бяха намерили в града. Пристъпи уверено напред, наведе се над умиращия и постави дланите си върху главата му. Тялото на ранения потрепера и се изпъна неподвижно, а Сет се отдалечи с обичайната си тромава и скована походка.

— Ще ядем? — попита той и се скри от немилостиво греещото слънце под земеделското съоръжение.

Целият му проявен към случая интерес беше изчезнал. Тарасу прибави и този факт към странностите му и отвори контейнера с храната.

— Легнете по очи с разперени ръце и не мърдайте! — каза някой зад тях на сиен с отвратителен акцент. — Ако се опитате да бягате, ще ви убием веднага!

Тарасу и Йеллагр послушно изпълниха заповедта. Сет се повъртя малко и легна до тях, повтаряйки действията им.

— Мисля, че намерихме хората, които ни трябват — каза Тарасу и извика високо. — Търсим селище на Необвързаните, координатите му ни е оставил Азман. Той е ваш съпланетянин, вед, пристигнал наскоро от Сабха.

Отсреща се съвещаваха полугласно, а после се обади същият глас.

— Хвърли всички оръжия и се изправи, само ти! Обърни се много бавно, ръцете горе и без резки движения!

Тарасу изпълни точно наставленията и видя няколко брадясали лица, надничащи над стъблата. Дулата на непознатите оръжия, които държаха, бяха насочени към нея.

— Момиче е, в скафандър, изглежда нормална — извика предводителят и още десетина души се показаха от другата страна на просеката.

— Откъде идваш? — обърна се той към нея, без да свали оръжието.

— Дойдохме от Ферил с кораб, който пренесе совалката ни до санитарния кордон. Преминахме го с нея.

— Защо тогава ходите пеш? — подозрително попита мъжът.

— Отидохме в Гриав, където една полуразрушена сграда се срина, затрупа един от нас и повреди катера. Излетяхме някак от града, но машината отказа и я приземихме в околностите.

— Какво е това чудовище с теб?

— Той е от друга раса, джорх, казва се Йеллагр.

— Очаквахме да намерим момиче с някакво дребно животно, не ни беше казано нищо за чудо… за него. Как се казваш?

— Тарасу.

— Това съвпада — обади се някой до водача, — само джорхът ме съмнява. А е имало и трети с тях.

— Другият джорх на име Кокорл остана под развалините в града — каза бързо момичето. — Йеллагр не беше предвиден да дойде с нас.

— Имената и твоят вид са точно по описанието, но трябва да проверим дали сте „чисти“.

— Проверявайте — съгласи се тя.

— Кой е другият човек?

— Сет. Каскотянин е от Гриав.

— Значи в града сте излизали от катера, така ли?

— Слязохме малко преди да падне постройката. Аз бях със скафандъра, а Кокорл с дихателен филтър. Тогава намерихме Сет.

— Той изглежда от вампирите — каза предводителят.

— От кои?

— Жителите на града, не ги ли срещнахте?

— Мярнаха ми се няколко сенки, но Сет е единственият, когото видях отблизо.

— Докосвала ли си се до него, той не направи ли опит да влезе във физически контакт с теб? — личеше, че очакват отговора й с нетърпение.

— Аз не съм го докосвала, а той като че ли изпитва ужас от мен.

Оттатък разговаряха тихо и разпалено известно време.

— Повечето от нас се съмняват и не ги обвинявам след всичко, което преживяхме — каза водачът. — Свали си шлема, въздухът е напълно безопасен.

— Сигурни ли сте? — попита Тарасу.

— Да. Прекият контакт с вампирите е единственото опасно и фатално нещо.