Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— Наближаваме града, а никой не отговаря на сигналите ни — Кокорл си играеше с антенното устройство. — Никакви живи същества, всички записи са автоматични.

— Обхватът ни е малък и насред нивите няма кой да ни отговори. Едва ли и в нормални условия тук е имало много хора, сигурно един управляващ производството център обслужва огромна територия.

— Дори да е напълно автоматизиран, трябва да има минимален човешки персонал, а аз не усещам никого. Дали да променим курса и да ги потърсим?

— Отиваме направо в Гриав да намерим Азман. Вероятно гледката там няма да е приятна, но ще трябва да я изтърпя.

Куполите на града се показаха в далечината и даже оттук се виждаше, че става нещо необичайно. Никакви летателни апарати нямаше във въздуха около него, нито се забелязваше каквото и да било движение по пътищата. Над постройките се стелеше гъст мазен дим, в който от време на време се издигаха огнени езици, обагрени в странни цветове.

— Там има разрушения и пожари, изгарят всевъзможни химикали и похлупакът е съставен от отровни газове — обобщи Кокорл сведенията от таблото пред себе си. — За щастие съм взел маската, която ми направи Синд. Запазих я като сувенир, не предполагах, че отново ще си причинявам неудобството да я нося.

— Ако напускаме совалката, Йеллагр ще трябва да остане в нея — каза Тарасу.

— Най-добре е и ти да стоиш с него, въпреки скафандъра — погледна я Кокорл. — Може да те удари падащ предмет от сградите и да пробие защитния пласт.

— Ще решим на място.

Гмурнаха се в плътната димна завеса, за да видят апокалиптичната картина по улиците на града. Навсякъде имаше катастрофирали и преобърнати или просто изоставени машини, полузатрупани със сажди и тлеещи отломки. Цели квартали представляваха димящи пепелища. Няколко купола на административния център бяха незасегнати от околната разруха зад защитните си екрани.

— В ефира е хаос — Кокорл намали звука на приемника, изпълващ катера с нестихващо писукане и бръмчене. — Всички изправни автоматични предаватели излъчват купища ненужна информация.

Той млъкна, наклони глава настрани и сякаш се заслуша в нещо. Накрая промълви тихо.

— Няма живо мислещо същество околовръст.

— Кой тогава е спуснал щитовете?

— Може да са ги включили, преди да избягат или да умрат. Никой не ги поддържа сега и сигурно работят с остатъчна мощност. Притокът на енергия ще спре и скоро огънят ще погълне сградите.

— Прослушай съобщенията, дали няма нещо за нас.

— Точно това правя в момента.

Кокорл се наведе към пулта, докато описваха широки кръгове над незасегнатите постройки.

— Там има нещо! — обади се Йеллагр внезапно. — Движеше се и се скри зад ъгъла.

— Ето, хванах сигнала! — извика радостно Кокорл. — Азман е оставил координатите на мястото, където да ги намерим. Тримата са живи, евакуирали са се, преди да се изчерпа енергията за щитовете.

— Кокорл, на тази улица има нещо, може да е оцелял човек. Завий натам — каза Тарасу. — Къде ги е завел Азман?

— Някъде в района, над който прелетяхме, в отдалечено и закътано селище на група привърженици на естествения начин на живот — той обърна катера в посоката, която му сочеше момичето. — В момента гоним призраци, малко е вероятно някой да издържи, дишайки тази газова смес.

Пресечката се разкри пред тях, между развалините си пробиваше път дрипав силует. Той се покатери по една от тях и изчезна от очите им.

— Човек е, трябва да го настигнем!

— Не може да бъде, та той нямаше дори филтрираща маска! — опули се Кокорл. — Невъзможно е да остане жив.

— Но е факт — каза Тарасу. — Спри до голямата сграда на следващия ъгъл и включи високоговорителя.

Извикаха човека, но той не се показа. Зад огнеупорните колони на зданието, където се беше пъхнал, виждаха част от бос и мръсен крак.

— Изглежда се е побъркал от страх, ще слезем да го приберем — Тарасу сложи шлема си и тръгна към люка, а Кокорл я последва неохотно.

— Щом аз вземам предпазни мерки, значи той би трябвало да е саламандър, а не човек — изръмжа джорхът. — Точно така, това е хуманоиден робот с нарушени функции.

— Синд ми обясни, че хуманоидите са се оказали непригодни и не се произвеждат отдавна.

— Някой стар, запазен модел може би? — Кокорл нахлузи маската си с отвращение.

Тръгнаха предпазливо напред, заобикаляйки кръстосаните овъглени части от конструкцията. Човекът стоеше зад колоната и ги гледаше безизразно.

— Не се плаши, ние сме приятели — каза Тарасу на сиен с ласкав тон и протегна към него празните си ръце, обърнати с дланите нагоре. — Кокорл, ти хиртел ли си в момента?