Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— Мисля, че не — изсумтя Ишанг.

Баналният въпрос с парите се оказа и доста трудно разрешим. Остатъка от нощта Синд прекара в тежки и изтощителни разговори с банкери, посредници на незаконни заложни къщи и агенти по недвижими имоти.

След като кацнаха в Космическото градче, Тарасу се опита да наеме кораб без екипаж до Каскот. Това предизвика неудоволствие, защото транспортната фирма нямаше филиал там и държеше обслужването да става от собствените й пилоти. Когато разбраха, че пред тях стои бъдещата господарка на Хонстел, пречките и дребните разногласия се изгладиха и се стигна до разрешение, удовлетворяващо и двете страни. Щеше да пилотира кораба сама, а щом пристигнеше в клона на компанията на съседната планета Ферил, совалката можеше да бъде превозена до Каскот от товарен транспортьор на някоя местна фирма.

— Не платихме ли много за тази бричка? — цупеше се Кокорл, докато разглеждаше пулта за управление и тясната командна кабина. — Несравнимо по-зле е от „Хаврия“. Едва се проврях през този люк, а в жилищните помещения ми е невъзможно да вляза. Ще се наложи да спя тук или в коридора.

Кокорл и Йеллагр се бяха промъкнали тайно на борда и стояха скрити в трюма, докато траеше предстартовият контрол. Йеллагр се оказа почти неспособен да поддържа приемлив вид продължително време и Кокорл беше принуден да се движи непрекъснато с него за да му помага.

— Това, в края на крайщата, е малък двуместен кораб и е сравнително евтин — успокои го Тарасу. — Ще изтърпите малко неудобства, но скоро ще пристигнем. Къде е Йеллагр?

— Страхотно е див и необразован, горкият! — каза джорхът. — Предстои ми доста труд по възпитанието му, докато го приведа в задоволително състояние.

— И къде е той все пак?

— Разглежда трюма и другите отсеци — Кокорл погледна екраните, на които Хонстел постепенно се смаляваше. — Имаме три стандартни денонощия за ускоряване, докато достигнем точката на най-близкия преход за някое кръстовище. Тук сте много откъснати от света.

— Знам — усмихна се Тарасу. — Но както се разбра, в Империята никой няма полза да е на прекалено достъпно и оживено място.

— Здравейте — Йеллагр се провираше с мъка през вратата. — Това е по-отвратително обиталище дори от моя Подземен дворец.

— Надявам се, че нямаш желание да се върнеш там, скъпи братовчеде? — язвително подметна Кокорл.

— Не, разбира се, за пръв път съм на свобода — с отчаян напън Йеллагр се изхлузи и влетя вътре, като се блъсна в Тарасу.

— Това, че корабът е двуместен, предполага някой от нас да бъде в медицинския стационар по време на скока — каза момичето, когато възстановиха реда в тясното пространство на мостика.

— В дупката, наречена стационар, може да се чувства удобно само човек — изпъшка Кокорл. — Тарасу, ще се наложи ти да стоиш там, за да отстъпиш едното кресло на Йеллагр. Едва ли ще бъде тежка тази услуга, която оказваш на бог Йали.

Тя го погледна накриво. Поради анатомичните особености на джорхите от изражението му не се разбираше лесно дали се подиграва, но го познаваше от доста време и беше сигурна в това.

— Освен всичко друго той е опашат, за разлика от мен, и си представям в какво трябва да превърнем креслото, преди да седне в него — люспите на Кокорл се раздвижиха от подкожни спазми, придружени с ръмжене.

Външните белези на смеха изглежда бяха универсални при разумните същества. Йеллагр изсъска неуверено и погледна към Тарасу.

— Ела тук да видим какво може да се измисли, за да ти бъде удобно — тя стана и посочи седалката.

С помощта на Кокорл и няколко инструмента, използвани не по предназначението им, изтърбушиха облегалката и настаниха Йеллагр.

— Напълно съсипахме креслото, но ще платя щетите, когато върнем кораба — каза Тарасу доволна.

— Както и да обясниш тази повреда, ще се усъмнят в душевното ти здраве — Кокорл подритна разпилените наоколо пластмасови парчетии, метални ленти и валма пълнеж.

Попипа грубо разкъсаните крайща на зейналата дупка и люспите му се загърчиха отново.

— Хубаво е, че си толкова весел — момичето се залови да събира боклука, — но май започвам да харесвам повече компанията на Йеллагр.

— Защо да не съм радостен, като свършихме толкова добра работа? Спасих ти живота, вие ме отървахте от кулата, освободихме Йеллагр и сега отиваме здрави и невредими на Каскот — Кокорл се озъби в подкупваща джорхска усмивка. — Остава да се занимая с теб, братовчеде. Трябва да се постараеш, за да заприличаш някак на мен в повечето отношения. Какво има, нещо не е наред ли?