Снежана Неделчева - Звездата Аиел

Бурният горещ вятър, който излезе още следобед, изнервяше часовите и притъпяваше бдителността им. На никого от тях не му мина през ума да вдигне очи към небето, от което се сипеха ситен прах и откъснати листа, затова не забелязаха тъмните сенки, излетели от терасата на двореца. Кокорл и Йеллагр се издигнаха над притихналия град и поеха към планините.

— Аз също знам нещичко за откриването на N-Х полето — обади се Ишанг — и ми е крайно интересно какво имате предвид с това, че Найт не го е направил?

— Един разузнавателен кораб за дълбокия космос намерил преди хиляди години на Сизаор, планета на Алфа от Центавър, древни развалини с отломки от уреди и механизми, говорещи за напреднала технология. Найт бил физик от научния екип, който се заловил да изследва находката. Тук учените свършили две неща — убедили се, че останките са от чужда цивилизация, почти сигурно нехуманоидна, и второ — Найт съумял по случайност от намерените части да свърже и задейства генератора на N-Х енергия, който бил в умален модел, но пълен комплект и съдържал даже няколко резервни „батерии“. Той измервал, нагрявал, охлаждал и поставял под налягане елементите, като непрекъснато ги бомбардирал с различни видове елементарни частици. Когато налучкал правилната конфигурация и начин на въздействие върху нея, експлозията отнесла половината лаборатория. Найт бил тежко ранен и облъчен, но продължил опитите, като вече знаел горе-долу какво трябва да се направи. Всички елементи били възпроизведени наново по модел на оригиналите, а той през оставащата му близо година живот унищожил огромно количество от тях, но определил основните ефективни варианти за подреждането им. По-късно Марк Хиндбренер открил предназначението на „сърцата“ и установил, че извън база-1 на Сизаор цялата извънземна конструкция престава да генерира N-X поле. Тогава направил задоволително описание на наблюдаваното явление и конструирал работен модел на двигател. Анихилираната при протичащите процеси материя в „генераторите на Hайт“ се превръщала в енергия, акумулирана в „батериите на Хиндбренер“, също копия на първоначалните „сърца“. Те можели да бъдат активирани на произволно място и време.

— За пръв път чувам, че двамата са си присвоили заслугите за нещо, създадено от чужд разум — каза Синд. — Този момент явно се укрива старателно и с право, не говори добре за човешките възможности.

— Започнала нова ера в междузвездните полети и първите такива двигатели били монтирани в експериментални космически кораби. Очаквало се те бързо да развият скорост, многократно по-голяма от обичайната, както показвали лабораторните изпитания. Уви, експериментът в по-голям мащаб на първо време изглеждал грандиозен провал. Част от корабите имали размери надхвърлящи тези на N-X полето и били буквално разрязани по линията на граничната повърхност. По-малките просто изчезнали и дълго време никой не разбирал какво точно става. Когато се изяснило, че новият тип двигател пренася почти мигновено материалните обекти през гънките на пространството, оставало само той да се усъвършенства и да се определят местата на „вратите“. По случайност първите опити били проведени на Сизаор, близо до една такава „врата“. После тези естествени точки на преход — входовете и изходите в хиперпространството, започнали да се описват и накрая да се използват все по-интензивно. Напоследък се дочуват плахи предположения, че може да ги създаваме сами, но засега това са само теории. Изглежда сме достигнали максимума в развитието си и Империята се е разраснала до крайния си предел, отвъд чиито граници не може да преминем. Много е тревожен фактът, че равновесието ни се крепи на нещо извън властта ни — „батериите на Хиндбренер“ се зареждат само на Сизаор, през произволни интервали от време.

— Точно в това твърдение спокойно мога да се усъмня — обади се Синд. — Доколкото сигурността им е под мое наблюдение, мога да изброя поне десетина такива бази за зареждане.

— Всички те са фалшиви и представляват обикновени складове, където се изпращат тайно пратките от база-1 с готови акумулатори. Сизаор е сърцето на Империята и този факт е замаскиран добре. Който го владее, владее всичко, но според мен и това не е сигурно.

— Разбира се. И откъде идва енергията?

— От друго измерение, от друго време, кой знае? — примигна Боргън. — Интервалите между отделните емисии на зареждане и времето, през което, така да се каже, енергийният канал е отворен, се записват и числовите значения се анализират. В тях редовно се повтарят фундаменталните физични константи, но освен това не сме успели да дешифрираме нищо друго. Не сме дорасли да разберем какво представляват стоящите от другата страна. Вероятността те да са същества, в смисъл на материални субекти, е практически минимална.