Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— Говорех за нюансите при опашните движения, но няма значение, ще ти обясня друг път.

— Твоята опашка е скъсена, доколкото забелязах, с цел да внесе загадъчност в тези нюанси ли?

— Хррр — тракна със зъби Кокорл. — А това е правило на правилата, което да ти свети като слънце: никога, ама никога не говори по този въпрос, докато не порастне достатъчно!

— Ама…

— Край на приказките! — сопна се Кокорл. — Струва ми се, че вече съзирам вратите пред нас. Сега ще полетим малко и ще помълчим.

Той дръпна Тарасу към себе си и се издигна. Когато, останала без дъх от стремителното излитане и рязко падане, тя измъкна главата си от задушаващите я лапи, бяха кацнали на голямата веранда пред стаята й. Над тях безшумно планираше Йеллагр с доста нехармонични махове и приличаше на падащ лист. Успя да тупне тромаво наблизо и изръмжа от радост.

— Добре беше като начало — похвали го Кокорл. — Сега да вървим да съберем благородниците от двора и да изпратим слугите да донесат нещо от готварницата.

— Не е толкова просто, колкото изглежда — каза Тарасу.

— Щом мислиш така, аз мога и сам да отида в кухнята, знам добре пътя.

— Не вечерята, а обясненията ме притесняват. Как ще представим смъртта на Сизал и останалите? Не мога да докажа нищо от обвиненията си към него, няма свидетели, а той умееше да се прикрива.

— Паднали са в Пропастта, какво толкова! — каза Кокорл.

— Изключително правдоподобно, няма що! Случайно са паднали няколко души, които освен това нямат никаква работа там.

— Още по-добре, ние също нямаме, така че не сме били и не знаем нищо.

— Тогава той все едно не е мъртъв и аз неофициално продължавам да съм затворница.

— Хаиния може да каже, че ги е усетила как слизат при Бога-Змия — намеси се Йеллагр — и аз, тоест той, е обиден и възмутен, така че ги приема за извънредно масово жертвоприношение. На нея ще повярват напълно.

— Тя може да мълчи, но едва ли ще се съгласи да лъже явно. Дали да спомена, че е тръгнал с хората си към Пропастта на даровете, въпреки че съм го разубеждавала? Воалът ми беше гъст и никой не може да бъде сигурен, че съм отишла с тях, стояла съм тук през цялото време. Не, това не е добре.

— Защо се безпокоиш, след като толкова хора са били спуснати долу с цел да бъдат любимия десерт на Йали, в това число и самата ти?

— Но Йеллагр не е изял никого — нито умрял, нито жив!

— Те не са го знаели и не са се притеснявали особено за съдбата на жертвите.

— Прав си, но не бих искала труповете да останат там, при плъховете, а пък трябва да се разбере, че регентът не е жив. Мога ли да те помоля за нещо?

— Предполагам, искаш да ги пренеса някъде тук. Наистина прекрасно занимание за следващия час, особено на празен стомах.

— Ще се погрижа да се нахраниш така, че да не можеш да станеш от масата, но първо ги премести, моля те!

— Това се нарича голяма услуга — той разпери крила и с няколко тласъка увисна над тях. — Толкова ми е причерняло от глад, че не гарантирам за липсващи крайници по телата, когато ги донеса.

— Кокорл! — извика момичето.

— Мислех, че разбираш от шега — и той се издигна в тъмното небе.

— Прозорецът е отворен, ще влезем през него — обърна се тя към Йеллагр и прекрачи перваза.

Стаята й беше в същия хаос, както преди, а отвън стоеше часовой. Когато Тарасу се показа през открехнатата врата, той се отдръпна и насочи оръжието си към нея.

— Не се приближавайте, принцесо, моля Ви! Имам заповед да Ви убия, ако излезете оттук, а това не ми харесва.

— Няма да изляза — ледено каза Тарасу, — но след като бях принудена да стоя цял ден вътре, въпреки че съм здрава, трябва да хапна нещо. Освен ако не искате да ме уморите от глад.

— Веднага ще наредя да донесат храна — каза войникът уплашен. — Негово височество може би е забравил да го направи.

Когато изслуша предългото изброяване на нещата, които искаше тя, челюстта му увисна, но Тарасу вече се бе прибрала. Поръчката й беше точно изпълнена и наредена пред вратата. Докато пренесе всичко в стаята, се измори, обаче когато пристигна Кокорл, един от оцелелите шкафове пращеше под тежестта на подредените съдове с ястия.

— Не може да се каже, че не си изпълняваш обещанията — радостно хлъцна той. — Всичко това за мен ли е?

— Не съм гладен — каза Йеллагр, който разчистваше място на пода, където да се изтегне.

— Аз също — Тарасу се включи в разчистването и с общи усилия избутаха отломките до едната стена.

— Значи само аз ще рискувам — Кокорл опитваше предпазливо малки хапки, но скоро се увлече и усърдно опразни чиниите. — Май няма отрова, обаче онова, което ми бяха сложили миналия път, така или иначе не го усетих. Завържете ме, ако пак започна да буйствам.