Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— Хей, по-спокойно! Няма да се надбягваме — извика Тарасу, но той вече беше се шмугнал в отвора.

Йеллагр погледна след него с недоумение.

— Какво му стана, защо хукна така?

— Почитаемият ти братовчед, въпреки че е личност с много и разнообразни положителни качества, трудно устоява на глада си. Тази му слабост естествено бледнее на фона на останалите добродетели — дипломатично поясни момичето.

— Дори не си помислям да се сравнявам с него, но този проблем не ме е вълнувал никога кой знае колко, повече ме измъчва духовният глад. Това ненормално ли е?

— Знам почти колкото теб как е при джорхите, но мисля, че си напълно в ред.

— Ще побързаме ли да го настигнем?

— Сигурно вече е близо до главния тунел. Там ще намали темпото, защото не е свикнал с мрака като теб и трябва да ни изчака, ще не ще. Мисля да затворим пак входа след нас, преди да тръгнем.

Намериха Кокорл приблизително на мястото, където тя беше предположила, и продължиха нататък заедно. Когато излязоха под открито небе в Пропастта на даровете, вече се свечеряваше и тя беше благодарна на тъмнината, скриваща от погледа натъркаляните тела.

— Тръгваме! — Кокорл я хвана здраво и излетя нагоре.

Пред тях се простираше пустият път, който стигаше до затворените в този час градски врати. Нощната стража беше застъпила вече на пост.

— Братовчеде Йеллагр, крилете ти са в доста окаяно състояние — целите са на дупки и висят много нефункционално. Ще успееш ли да прелетиш до града, да се издигнеш високо над него и да се спуснеш право надолу до двореца?

— Не съм много сигурен и за да не се проваля, по-добре да си пестя силите. Ако не възразяваш, може да походим по земята донякъде.

— Добре — Кокорл пусна Тарасу и пъргаво закрачи към високите крепостни стени на Даген в далечината.

— Вече усвоих правило второ, би ли ме просветил какво е първото? — почтително попита Йеллагр.

— Не се опитвай да общуваш телепатично с никого, преди да си се уверил, че той е съгласен, за предпочитане е да разговаряш с думи в общия случай. Ако нахлуеш в мислите на някого, докато се е разсеял и не е спуснал преградите си, всички ще разберат веднага и ще бъдеш третиран като престъпник. Запомни го добре!

— За мен това е излишно и неприложимо — Йеллагр го погледна крадешком. — Обърнах се към теб мислено и нищо не стана.

— Никога вече не прави така! — изфуча Кокорл строго. — Когато се махнем оттук, ще се заема усърдно с възпитанието ти. Не трябва да излагаш почитаемия си баща, който е много изтъкната личност.

— Ще се постарая, братовчеде, извини ме, че те разсърдих с нетактичността си — каза слисаният от избухването му Йеллагр. — Бих искал да науча повече, за да не те дразня неволно. Моля те, обясни ми някое от другите правила.

Кокорл не беше имал възможност досега да играе ролята на мъдър и строг наставник и се престараваше, като вътрешно се пръскаше от радост и задоволство, но се опитваше да скрие недотам възвишените си чувства. Той претупа набързо досадната част от наставления за поведение в присъствие на висшестоящи и възрастни джорхи, непознати такива, делови партньори, кредитори и длъжници, като установи, че поради разсеяността си на времето, не е много сигурен в някои от тези полезни и необходими знания.

После с видимо удоволствие се разпростря върху определени страни на ухажването — от небрежната галантност през сложния танц, песни и рецитация пред избраницата на сърцата и всичко това според способностите, разбира се. Той самият избягваше да пее, освен когато беше сигурен, че няма никой друг на петминутен полет околовръст. Завърши с прочувствено и подробно описание на шеметните пируети, когато връзката отива към очаквания си страстен завършек. Беше се впуснал в разпалени обяснения на тънката разлика между леко свитото дясно крило и извита опашка, ако си сигурен в положителния отклик, и същото, придружено с трептящия й край, ако очакваш отказ, когато Йеллагр спря устрема му съвсем грубо и прозаично.

— Извинявай, братовчеде, но прав ли съм да мисля, че прекрасните неща, които описваш така живо, са свързани по някакъв начин с възпроизводството на рода?

Въпиющото невежество на слушателя му остави Кокорл бездиханен.

— Е, за всичко това ти е още рано. Когато се наложи, ще бъда до теб с ценни съвети и напътствия — каза той, щом си възвърна дар-слово.

— Щастлив съм, че имам толкова добър учител, запознат с всички тънкости на живота. Продължавай, моля те, докъде беше стигнал?