Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— Ти осигуряваш несмущаваното им функциониране, но знаеш ли нещо за производствените процеси?

— Познавам ги повърхностно, колкото да мога да ги контролирам посредством хората си. Изключението е само едно — база-1 на Сизаор. Не знам нищо за нея, охраната е орбитална.

— Там се зареждат „сърцата“ на хиперпространствения двигател. Не е ли странно, че ти, кенселастърът, в чиито ръце е сигурността на Империята, си донякъде изолиран от база-1?

— Е, за науката отговаряш ти, а това е върховното постижение на човечеството.

— Изобщо не е човешко постижение и това е тайната, която се знае от малцина. Баща ви беше от знаещите, но за свое нещастие не можа да се примири. Истината е, че Найт не е направил никакво откритие. Просто е намерил нещо и е успял да го изучи, доколкото са му стигнали силите, а след това Хиндбренер го е подобрил и направил удобно за използване. И най-важното — акумулаторите се зареждат само на Сизаор не по някакви други съображения, а защото това е възможно единствено там и то не винаги. Не е по желание на хората, просто процесът не зависи от нас.

Синд обмисли казаното и настръхна.

— А от кого?

Боргън вдигна рамене.

— От слепите природни сили в най-добрия случай, но ако баща ви е прав, че зад това се крие чужд интелект, не бих искал да се срещам с него.

— Дочух, че си се върнала, принцесо — Хаиния се раздвижи в тъмнината. — Делата на света извън тези стени не ме интересуват особено, но Негово височество, твоят чичо прекалено много бързаше да стане регент и още повече ще бърза да стане крал. Това обстоятелство има ли връзка с присъствието ти тук?

Момичето се запъна, поразено от пъргавия ум и схватливостта на изолираната от външните събития главна жрица.

— Да, той ме спусна в Пропастта, за да му донеса Ключа, и държи един мой приятел окован в Кулата на Зиндар като залог, че ще се върна — осмели се да каже истината тя.

— И сега Йали ще го освободи, преди да си отиде — уверено каза старицата. — За да получиш добра реколта от нивата си, трябва да изскубеш плевелите, няма място за теб и Сизал ад Играм под едно небе. Той ще се успокои едва когато заемеш мястото си в нишите до Негово величество, покойния крал Алатрис.

— Откъде знаеш всичко това? — изуми се момичето.

— От тъмнината, в която живея, нещата се виждат дори по-ясно. Сизал не може да ме заблуди със своята почтителност, добросърдечие, великодушие и други качества, които демонстрира за лековерните. Той е подлец и звяр, както вече си разбрала.

— За съжаление съм сама срещу неговата хитрост, сила и много сподвижници — тъжно каза Тарасу. — Не съм сигурна дали ще съумея да се преборя с него.

— Ще съумееш, щом Богът-Змия е на твоя страна — тя помълча. — Имах време за много размишления и бих искала да те попитам нещо. Йали наистина ли е бог?

— Разбира се — твърдо отговори Тарасу. — Благородството, с което е понесъл злобата и глупостта на хората, откакто е тук, може да притежава само висше същество.

— Сърцето ми е изпълнено със съмнения, но каквато и да е истината, тя вече няма голямо значение. Всички дни от живота си посветих на аскетизма, мъдростта и добротата. Те са достойна цел и същевременно награда. Няма да съжалявам за нищо във времето, което ми остава, дори и да не отида в Другия свят.

— Ти си достигнала щастието, Велика майко! — възкликна момичето.

— Ако щастието представлява душевен мир и хармония, тогава значи съм го достигнала.

— Съжалявам, че те подложихме на такова унижение. Ако зависеше само от мен, бих те развързала веднага.

— Не се чувствам кой знае колко зле.

— Може нещо да се обърка и да ни убият, преди да кажем на някого, че си тук. Тогава те очаква ужасна смърт — ще стоиш завързана за вратата, докато умреш от жажда. А има и плъхове, струва ми се — додаде момичето, заслушано в цвъртенето и ситното топуркане, което се носеше в галериите над тях. — Не бих причинила на никого това, още по-малко на теб, Велика майко.

Тя се приближи до Хаиния и дръпна възела на кожения ремък, преди да я обземе колебание. Надяваше се решението й да е правилно, защото в мрака жрицата я превъзхождаше с усета и чувството за ориентация, придобити в слепотата й. Тарасу не би могла да й попречи да отиде в Храма и изпрати хора да ги заловят. Съмненията, които я тормозеха, бяха напразни, защото старата жена остана на мястото си.

— Китките ми отекоха малко, но ще се оправят, като ги разтрия — каза Хаиния. — Възхищавам се от теб и неслучайно бяхме те избрали да станеш една от нас.