Снежана Неделчева - Звездата Аиел

Предаваните от камерите на горните нива кадри показваха умерено безпокойство. Нямаше признаци, че охраната там подозира нещо и Ишанг блокира изходите на всички сектори. Ако забележеха това, щяха да помислят, че е етап от проверката. Уверил се, че никой не може да се измъкне, хораят отново погледна към секретната секция. Синд крещеше и стискаше кенарха за врата, което предполагаше интересно развитие на събитията.

Ишанг слезе долу и намери Лайал в добро състояние, макар и с морави петна по шията. Синд стоеше срещу него и изглеждаше разстроен.

— Твоят истеричен брат за малко не ме уби, надявам се, че ти ще се държиш хладнокръвно — обади се кeнархът.

— Рядко съм се държал другояче — каза Ишанг и прибави: — Поне преди да се забъркам в тази история.

— Много добре. Очаквам да се отнесеш към мен разумно, едва ли овехтелият ми организъм ще издържи втора такава атака.

— Зависи какво ще чуя, може информацията да не е ясна и да се наложи да попълвам пропуските — той погледна ледено Лайал.

— Синд не е напълно убеден, че е научил истината, но това е положението — преглътна кенархът. — Триста пъти да ме удуши, няма да промени фактите.

— Както го гледам, не е в състояние да ми обясни нещо смислено, затова започвай ти! — Ишанг се отпусна на един от въртящите се столове до близката редица терминали. — Края вече знам, разкажи ми накратко предисторията.

— Родителите ви работеха в секретна лаборатория в базата на Сизаор. Точно по времето, когато сте се раждали, изглежда са извършвали серия експерименти извън планираните. Едното крило на базата напълно изгоряло вследствие на експлозията и се предполага, че сте били подложени на силно облъчване с неизвестен характер. Опитите бяха забранени, но оцелелите, между които и Адит Натх, вашата майка, не се подчиниха, затова Кантайрофексът изпрати елитния корпус да въдвори ред.

— Казано направо — да избие всички — подметна Ишанг.

— Не звучи добре, но е вярно — сви рамене старецът. — Баща ви вече е бил загинал от експлозията. Елитните части пристигнали и преорали цялата територия, но Адит Натх успяла да се отскубне и избягала с теб, това го знаеш.

— А Синд?

— За него имаше донесение, че притежава необичайни качества и Императорът беше заинтригуван. Искаше го жив и може би това е дало шанс на Адит да спаси поне едното си дете. Тя е била тежко ранена и предположиха, че едва ли е живяла дълго след бягството си, корабът така и не беше намерен. Учудвам се, че изобщо е стигнала донякъде, хиперпространственият скок би трябвало да я е довършил.

— Какви са били експериментите, провеждани на Сизаор?

— Те изучаваха прехода между нормалното и хиперпространството. Опитваха се да докажат, че трябва да се откажем от скоковете, докато не ги изследваме напълно.

— А няма ли хиперпространствени преходи, няма Империя, нали? — погледна го Ишанг. — Представям си как е възприел Харамон тази идея. Само не разбирам какво има още да се изследва? Използваме преходните зони отдавна и винаги съм си мислил, че по този въпрос няма съмнения.

— Боргън може да обясни това по-добре, той е кенселдораторът все пак.

— Тогава да вървим при него — обади се Синд, който досега слушаше мълчаливо. — Какво ще правим с хората тук?

— Може да се пусне упойващ газ във въздушната система — каза Лайал. — Това ще осигури няколко спокойни часа. После имаш възможност да се върнеш, ако решиш. Тревога не е дадена и следващата смяна на охраната ще дойде чак утре сутринта.

— Хайде, тогава! — Синд тръгна към изхода.

— Аз ще остана тук, нали така? — попита кeнархът.

— Как мислиш, дали Боргън ще се разприказва? — спря се Синд на вратата.

— Непременно, щом види оръжие, насочено срещу него. Той няма претенции, че е голям герой.

— Добре, сега може да поспиш заедно с хората си. Не съм забравил обещанието си — успокои го Синд.

Горе, в контролния център Финиър продължаваше да лежи, както го бе оставил Ишанг. Синд застана пред главния пулт и извика програмния блок на системите за поддръжка на сградата. Ишанг наблюдаваше на монитора човечетата, които забавяха движенията си и след малко започнаха да падат там, където стояха.

— Защо се опитваше да удушиш кенарха? — попита той.

— Няма да разбереш.

— Опитай да ми обясниш.

— Според неговата версия излиза, че досега съм живял уплетен в лъжи — личаха усилията му да остане спокоен. — След като взел мерки да остана сирак, Кантайрофексът ме прибрал в двореца, за да бъда под контрол и да използва необикновените ми способности.