Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— Естествено — кимна Ишанг. — Като че ли аз съм имал по-голям късмет, въпреки че съм лишен от твоите дарби. А ти…

— Ще се качваш ли най-накрая! — грубо го прекъсна Синд.

Вече бяха излезли извън купола и стояха пред роптера, с който беше дошъл Ишанг.

— Ето, качвам се, бъди спокоен — хораят се пъхна вътре. — Истината невинаги е приятна. Сигурно е отвратително да научиш, че са те водили за носа и са те използвали като опитомен звяр.

— Млъкни! — изсъска Синд през зъби и на скулата му заигра снопче мускули.

— Ще се оправиш, сигурен съм. Освен това не забравяй, че отиваме да вършим работа, после се отдавай на емоциите си, колкото искаш.

— Не е съвсем сигурно, че това е истината.

— Напротив, сигурно е. Ти си приел тази мисъл, щом се ядосваш толкова. Съчувствам ти — да се сринат представите ти, красивите илюзии и… — той прехапа болезнено езика си при рязкото потегляне на кабината. — Добре де, онемявам по въпроса.

Синд изръмжа неопределено и до включването им в градската транспортна мрежа мълчаха.

— Сега как ще действаме? — попита Ишанг, когато се понесоха към жилището на Боргън, намиращо се в луксозен и претенциозен квартал на Атанаморп, близо до границата на научното градче.

— Ти продължаваш да бъдеш Натх, а аз ще се постарая да наподобя Лайал.

Раменете му се приведоха напред, главата хлътна между тях, косата се разреди чувствително и остави обширно голо пространство в средата, проблясващо на осветлението в кабината

— Не сме ли вече близо, кенастър? — изграчи той, като обърна изострените си черти и гърбав нос към него.

— Чудесна имитация, само гласът ти е особен. Нека говоря аз на входа.

— Добре, Натх, нещо съм понастинал и гласните струни не ме слушат — последните думи Синд изговори в голяма салфетка, която измъкна от джоба и притисна около носа и устата си.

— За охраната този камуфлаж е достатъчен — каза Ишанг, — а Боргън е разсеян и сигурно ще забележи нещо нередно, само ако имаш хобот насред лицето.

— Не се заблуждавай, че е винаги такъв. Има дни, в които забелязва всички подробности, но никой не може да каже кога ще му се случи това и колко ще продължи. В общия случай ще си закачи шапката на хобота ми, без да навлиза в размисли. Надявам се, че е в този си период.

— Съжалявам, но Върховният академик не приема сега — спря ги постът пред вратата му.

— Не вярвам да си е легнал, след като самият той ни определи този час, в който да го посетим — направи се на учуден Синд.

— В момента кeнселдораторът работи в кабинета си и ни е заповядано да не пускаме никого да го безпокои, Ваше превъзходителство.

— Забраната положително не се отнася за нас — каза настойчиво Ишанг.

— Не съм предупреден, че ще дойдете, съжалявам.

— Отдавна ли служиш при Боргън? — поинтересува се Ишанг.

— Доста отдавна, уважаеми кенастър.

— Тогава трябва да ти е станало ясно, че твоят господар е малко, хм… на него просто му убягват от паметта елементарни неща от всекидневието — намеси се Синд в ролята на Лайал.

— Аз бих казал направо, че паметта му е като решето — грубо вметна Ишанг. — Слушай, Лайал, нямам намерение да стърча в преддверието на този идиот, докато благоволи да си спомни, че ме е поканил. Той предложи да говорим тримата, на мен ми е все едно и няма да търпя подобно отношение.

— Успокой се, Натх — миролюбиво се обади Синд-Лайал, — сега охраната ще съобщи, че идваме, и ще слезем при него.

Телохранителят се свърза с Боргън, който първо изкрещя, после изсумтя и прекъсна връзката, удряйки по бутона с юмрук.

— Изглежда не е много радостен да ви види — усмихна се незабелязано пазачът и отвори вратата.

— Ще си промени бързо настроението — Синд и Ишанг влязоха вътре.

Боргън ги посрещна ядосан.

— Напълно съм забравил, ако някога изобщо съм знаел, защо съм ви поканил. Ще съм ви благодарен, ако ми припомните.

— Трябваше да решим някои неотложни проблеми, които възникнаха в отсъствието на Кантайрофекса — убедително произнесе Ишанг.

Синд стоеше полуизвърнат и се преструваше, че разглежда работната холографска проекция на някакъв уред в ъгъла.

— Разговорът ни естествено е секретен — продължи хораят. — Изключи всички следящи и записващи устройства в стаята и поне два часа никой да не ни прекъсва, за каквото и да било.

Боргън го погледна отровно, измърмори нещо относно вманиачаване на тема секретност и изпълни изискванията му.

— Може да започваме — каза той накрая. — Какви са тези важни проблеми? И седнете, надявам се, че не трябва да ги разрешаваме, като се разхождате наоколо — той включи силовите плоскости в къта за посетители, оформящи маса и столове.