Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— Тогава мечтаех за това и се провалих не по своя вина.

Тарасу разказа накратко историята си от заминаването с Арман и Барс до момента, когато войниците я спуснаха с платформата, а Сизал гледаше намръщен, застанал зад тях със скръстени ръце. За пръв път споменаваше обстоятелствата около смъртта на Сарави на човек от Хонстел.

— Тя е била достойна дъщеря на баща си и е получила, каквото заслужава — каза жрицата, след като я изслуша. — Може би е по-добре, че ти не стана Забулена, съдбата е решила друго за теб. Всичко това не е обикновена случайност и ще видиш смисъла, когато съберете всички парчета от този камък.

— Може би — момичето се ослуша.

Йеллагр се забави повече, отколкото беше необходимо, за да отиде в подземното си жилище. За това време можеше да измине няколко пъти разстоянието от Пропастта дотук. В далечината се чу лек шум, постепенно приближаващ се към тях, и накрая тя разпозна тромавите му стъпки, придружени от звънтене на метал.

— Ето ме и мен — обади се той. — Нося твоя Ключ и още нещо, което взех от стария, хитър Токсан.

— Ти си ходил при тях! — възкликна момичето.

— Ами да, те чакаха горе да им дадеш знак за изтегляне и аз се опитах да излетя от пролома. Стените са доста близо една до друга и не позволяват голям размах на крилете, отвикнал съм да летя и последната верига ми пречеше, но успях. Много се изненадаха и уплашиха от появата ми, но не толкова колкото жертвите, които бяха спускани при мен през тези години. Кокорл ги е подготвил да възприемат вида ми и ми се струва, че до своя край те ме мислеха за него.

— Какъв край, да не си ги убил?

— Щяха да ни създадат неприятности, ако ги бях оставил живи, а сега спокойно можеш да предявиш претенциите си за престола на кралство Хонстел. Реших, че е правилно да постъпя така, но не ми беше лесно.

— А на мен щеше да бъде! Та ти ме лиши от възможността да си отмъстя!

— Точно затова го направих аз — погледна я Йеллагр. — Омразата и отмъщението опустошават душата.

— Не съм те молила да се грижиш за душата ми — промърмори Тарасу. — Какво направи с тях?

— Съборих ги в Ямата един по един. Горе бяха Сизал с двамата благородници и трима войници от личната му охрана, останалите бяха избили. Уредът, който взех, не изглежда сложен и свети чудесно, когато се включи. Токсан се опита да се защити, като го насочи към мен, но не беше достатъчно бърз. Виж!

Проблесна светлина в работното поле на лазерната ножовка, която Браксил и Токсан бяха използвали в двореца. Тук, сред вековния подземен мрак тя беше ослепителна, дори Хаиния завъртя хлътналите си очни кухини към нея. Режещият лъч изглеждаше неподвижен, само тихият, подобен на мъркане шум, показваше, че работи.

— Разрежи веригата, защото ме разрани доста — Йеллагр протегна лапа към нея. — Първо пробвай на някоя пръчка от вратата.

Тя натисна един бутон на ръкохватката и светлината се усили, като отхвърли мрачните сенки към чупките и ъглите на коридора.

— Този инструмент не е наш, внесен е незаконно от някоя друга планета на Империята.

Момичето се приближи до предпазната решетка. Лъчът премина през дебелата колкото ръката й пръчка като през масло и крайщата на среза дори не се разделиха. Тя опита още няколко пъти, докато реши, че е овладяла достатъчно добре уреда, за да го насочи близо до гърба му. Дупките в крилата, през които минаваше веригата, се бяха разширили и имаха тъмна лепкава кора от засъхваща кръв по тях. Тарасу преряза халките и внимателно ги издърпа.

— С това ще разрежем и оковите на Кокорл, а после тримата ще отидем в двореца — тя захвърли парчетата на пода.

— Не го изключвай, за да ти свети в тунела. Ако тези цифри показват количеството на заряда, значи има още много енергия.

Йеллагр тръгна към арката вдясно след завоя на коридора. Там спря и се обърна към Тарасу.

— Виждам, че си отвързала Хаиния, така е по-добре, безпокоях се да я оставим тук безпомощна. Сбогом, Велика Незряща!

— Сбогом, Йали, знам, че няма да се върнеш — тихо отвърна жрицата и обърна невиждащите си очи към тях, докато те се отдалечаваха по разклонението. — Завъртете големия лост надясно и целият блок ще се премести!

Разстоянието до кулата не беше малко, но те вървяха бързо, а светлината придаваше уют на мрачния проход. Механизмът на тайната врата се задвижи, въпреки вековете бездействие, и през открилия се отвор тя видя Кокорл в същото положение, в което го беше оставила преди няколко часа. Той усети присъствието им и се размърда.