Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— Досегашните ми разкрития изглеждат нищожни на фона на това, което научих от теб — каза Синд. — Все още не мога да осъзная напълно цялостните измерения на положението.

Ишанг отново се изсмя.

— Представете си, че сте изхвърлили някакъв повреден електронен уред и той е паднал по случайност до колония мравки — каза той. — Минавате оттам след известно време и виждате, че те са успели да го сглобят отново и го използват по техен начин. Те имат обаче проблеми с енергията и вие им оставяте няколко батерии, просто за забавление. Мравките ги приемат с това, което при насекомите съответства на радост, и започват да ги носят, когато се изтощят, на същото място. Какво би направил човек в такъв случай?

— Това, което някой прави за нас — отговори Боргън, — макар че примерът е изключително опростен и отразява само елементарни аспекти на събитието. Човекът ще направи така, че мравките да зависят изцяло от него, и ще се опита да влезе в контакт с тях посредством езика на математиката. Въпросът е кога тази игра ще му омръзне и дали тогава няма да унищожи мравуняка.

— Неприятна теория — каза Синд. — По тази логика всеки друг би могъл да мине и нарочно или случайно да ни стъпче, образно казано. Ако бях мравка, която изпитва такива подозрения, щях да се постарая да разбера какво точно става, но при всяко положение да прекъсна връзката и да убедя останалите да преместим мравуняка.

— Къде според теб ще изградим нова Империя? И със старите бавни кораби? Изключено! Освен това случаят може да няма нищо общо с тази мравешка теория, а да е нещо съвсем друго, което не се побира в човешките ни представи и няма да проумеем никога.

— Да, но ако е така? Длъжни сме да се съобразим с опасността, дори и да е малко вероятна. Не е приятно да знаеш, че живееш в резерват.

— Такива са в общи линии идеите, залегнали в основата на бунтовете на различни групи учени, които не искат да работят на тъмно и може би за гибелта на човечеството. Струва ми се, че самият ти си взел дейно участие в потушаването на доста от тях.

Синд се намръщи при това подмятане, но нямаше какво да каже в своя защита.

— Противниците им твърдят, че на този етап не се знае кое би било по-лошо — да се поддържа енергийния канал, въпреки хипотетичната опасност, или да се затвори. Едно е абсолютно сигурно — няма ли N-Х поле, Империята ще се разпадне. Нужни са години от живота ни, за да прекосим разстоянието от Франар до най-близката звездна система, дори радиовръзките ще имат голямо забавяне във времето. Това ще бъде краят на централизираното управление, краят на тази цивилизация, която познаваме. За да извървим наново пътя сами, трябва да минат векове.

— Има ли признаци, че от другата страна се канят да спрат притока на енергия към нас?

— Това не може да каже никой, но засега няма продължителни прекъсвания, които да ни разтревожат, естествено, според нашите представи за продължителност.

— Тогава проблемът си остава нерешен и чисто теоритичен, какъвто си е бил досега. Информацията е важна за мен и в съвсем друг план — разбрах кое е уязвимото място на цялата система.

— Ти няма да останеш жив, за да ти послужи това — поклати глава Върховният академик.

— Защо мислиш така?

— Защото с влизането си тук, след като ме заплаши и принуди да говоря, задейства план „Р“. Императорът предполагаше, че това може да се случи, и взе мерки. Аз мислех, че опасенията му във връзка с теб са безпочвени, но той се оказа напълно прав. Не знам как си накарал Лайал да ти покаже архива, тук обаче се провали. Сградата е под наблюдение, обградена отвсякъде, и ще те заловят. Не ми е приятно, че трябва да направят това в жилището ми, но няма как.

— Знаят ли, че мога да се трансформирам?

— Щом нещата стигнаха до този план, вече да. Сега няма да оставят никой да се измъкне, докато не се уверят, че са те хванали.

— Подслушват ли ни в момента? — обади се Ишанг.

— Не, проверих вече — каза Синд. — Досещам се какво си намислил, те ме очакват под каквато и да е външност, нали така? Значи, когато се уверят, че съм в ръцете им, няма да бъдат вече толкова бдителни.

— Какво сте решили да правите? — попита Боргън.

— Нещо, за което се налага да те скрием някъде — Синд огледа апаратурата покрай стените. — Тук отзад ще ти бъде тесничко, обаче няма да стоиш чак толкова дълго.

Боргън заотстъпва към вратата, но Ишанг му препречи пътя.

— За да не се чудиш, ще ти обясня — каза му той. — Все още никой не знае, че ние сме двама абсолютно еднакви човека, щом и ти си изненадан. Аз смятам направо да се предам, Синд ще ме съпроводи дотам като любезен домакин, а ти само ще пречиш в този случай. Сега ще те приспим и ще полежиш зад тази машинария.