Снежана Неделчева - Звездата Аиел

Йеллагр се беше свил в креслото и гледаше встрани.

— Амии… — измънка той. — Особена гледка си, като стоиш така, с раззината уста.

— Какво?

— Боя се да не те обидя, но ми изглеждаш много, хм… грозен и не бих желал да приличам съвсем на теб, ако ще правя такова отблъскващо впечатление.

Тарасу се изкиска, а Кокорл остана безмълвен.

— Никога не съм се смятал за образец на джорхска красота — каза накрая той засегнат, — но за пръв път чувам, че съм отблъскващ. Повечето млади женски създания на Шуист намираха в мен различни достойнства, а външността и обноските ми минаваха за приятни.

Измъченият и смутен Йеллагр не отговори и момичето се зае със защитата му.

— Не разбираш ли какво е станало, Кокорл? Откакто се помни, той е виждал около себе си само хора и е свикнал с тях. Знае как изглежда, но едно е да знаеш, а друго да се погледнеш отстрани. Не му се сърди, трябва му време да се окопити.

— Вече ми е ясно, че трябва да започна с него от нулата и даже от по-малко — укроти се Кокорл. — Доста съм млад, но тъй като наблизо няма по-опитен от мен, ще се нагърбя с това тежко задължение. Трябва да ме слушаш внимателно и да изпълняваш, каквото ти кажа, така няма да ни създаваш проблеми.

— Да — кимна послушно Йеллагр.

— Не се вживявай чак толкова — язвително се обади Тарасу, — той не е малоумен. Както ти се изрази подигравателно, няколко века сме го тачили като наш бог, ако това ти говори нещо. Неприятно ще ми бъде да му нареждаш и се държиш грубо с него, под предлог, че го обучаваш.

— Никога не съм мислил да се държа грубо — вирна глава Кокорл. — Защо не го оставим той да реши? Искаш ли да слушаш напътствията ми, Йеллагр?

— Разбира се, уважаеми братовчеде, толкова неща искам да науча! Ще ти бъда изключително благодарен за ценното време, което губиш с мен — каза виновникът за спречкването им.

— Виждаш ли, той знае кое е добро за него — Кокорл тържествуващ се зае с просветителските си задачи. — Първо бих искал да проверя какво умееш да правиш. Затвори си муцуната и се опитай да чуеш това, което ще ти кажа.

Изминаха няколко минути и Йеллагр се осмели да проговори.

— Започваме ли? — попита той плахо.

— Че аз започнах! Никакъв резултат няма, направо си отчайващ — тросна се учителят му. — А сега опитай пак.

Настана ново продължително мълчание, Йеллагр пъшкаше и сумтеше от напрежение.

— Не става, въпреки че се напрегнах, колкото можах — призна той отчаян след малко. — Виждам единствено разни несвързани неща, не съм сигурен дали не си ги измислям аз. Има някакви жълти планини, безброй върхове като кристални игли. Падам отнякъде и усещам, че съм си счупил дясното крило, провиснало е и се влачи зад мен… после се състезавам с приятелите си кой ще направи най-дълги огнени струи над един каньон с виолетов мъх по стените…

— Дясно крило, виолетов мъх, това са детските ми спомени, като че ли — промърмори Кокорл. — Я престани веднага!

— И някакъв женски джорх с яркожълти очи, много лъскав и приятен, приближава муцуната си до моята, вдига лапа…

— Казах моментално да престанеш да се ровиш в мозъка ми! — озъби се Кокорл. — Забравих, че ти си абсолютно невъзпитан. Не усети ли, когато премина преградата на личните преживявания? Много работа ще имам с теб, просто си като невръстно дете!

— Ссссъжалявам — Йеллагр се сгърчи неловко.

— При тези излъчвания на Хонстел, пречещи на псиконтактите, нямаше да можеш да се развиеш дори и да си знаел как. Не е имало кой да ти покаже, но ти все пак си се научил да предаваш на подходящи приемници от хората послания с постхипнотично действие, значи заложбите ти не са закърнели. Тарасу е неподатлива, но е запазила повърхностни следи от въздействието ти и ги възпроизвежда, когато контролът на съзнанието й е отслабен. Тя бълнуваше и ни предаде молбите ти за помощ на чист джорхски език. Освен това е запомнила танците, които си й показал, и ги изпълнява дори в нормално състояние.

— Те ми харесват, въпреки че не помнех откъде ги знам — намеси се момичето. — Изобщо не съм си представяла, че подсъзнателно съм запаметила съобщение и внушения да замина някъде и да намеря на кого да го предам. Значи затова другото останало живо момиче преди мен, след като излязло от Пропастта е изпитвало желание да напусне Хонстел?

— Да, добре си я спомням — потвърди Йеллагр.

— Тогава не е имало Космическо градче, тук са кацали кораби съвсем инцидентно и тайно. Горката девойка е изглеждала луда, а шансът някой да получи посланията ти е бил нищожен.