Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— Нищожен, но не нулев, както виждаш — каза Кокорл. — Случайността е пожелала ти да отидеш точно където и когато трябва. Сега предлагам да се нахраним, после ще продължа уроците с братовчеда Йеллагр, докато Тарасу наблюдава уредите. След като те сменим, ще му покажа основните неща по управлението на кораба и совалката.

След скока пристигнаха в Тоарг, трансферен възел, откъдето се отваряше проход за звездната система Хиндра с обитаеми планети Каскот и Ферил. На Ферил беше разположена кантората на междузведния транспортен тръст и трябваше да натоварят совалката си на някой от редовните рейсове към Каскот. На кръстовище Тоарг се наложи да направят непредвиден престой поради повреда в двигателната система. Тарасу се изнерви от чакането, джорхите също. Когато накрая корабът беше ремонтиран и се приземиха на Ферил, Йеллагр беше толкова напреднал под ръководството на Кокорл, че Тарасу премина митническия контрол, придружена от два хиртела.

Оказа се, че се е появил огромен проблем — на Каскот беше обявено бедствено положение заради неизвестна смъртоносна болест, затова всички кораби, насочили се натам, се отклоняваха и задържаха на Ферил. Според последните сведения преди да прекъснат съобщенията, две-трети от населението измрели, предимно в градските центрове. От управляващите органи на Федерация Каскот били живи няколко сенатори, но от тях вече нямало полза. Обществените организации се разпадали, връзките между населените места престанали да съществуват. Областите останали изолирани с разпръснати на големи разстояния групи оцелели, предимно в рядко населените земеделски райони. Всичко това беше стара информация, никой не знаеше какво става там сега и дали изобщо има останали живи хора. Заразата започнала от космопорта и парализирала дейността му. След излетелите няколко конвоя ужасени бежанци, нямаше повече вести от Каскот.

От Ферилското представителство и тамошната колония бяха евакуирани само няколко души. Тълпа разтревожени близки обсаждаше центъра за връзка с Карантинната станция, намираща се на един от сателитите. Сформираше се научна експедиция, която трябваше да потегли след няколко дни и й предложиха да изчака завръщането им с някакви резултати. И дума не можеше да става да я откарат на Каскот, но пилотът на един бездействащ товарен кораб се съгласи да се доближи максимално до границите на санитарния кордон и да изстреля совалката на неин риск. В бюлетина на Здравните служби имаше карта с огнищата на заразяване отпреди една декада, тъй като не разполагаха с по-добра, и той я посъветва да търси оцелелите в сравнително безопасния район, очертан там. Това ги устройваше, защото Азман живееше наблизо, в градски център Гриав. Пилотът я предупреди, че ако оживее по случайност и излети обратно, после трябва да отиде направо в станцията на сателита или ще бъде унищожена.

Тарасу направи извънредно съвещание с двата си хиртела далеч от чужди очи и решиха да заминат сега. Бежанците уверяваха, че заразата се предава чрез допир — така гласяла официалната версия на каскотските държавни служби, преди да се прекратят изследванията. Пряк контакт с местните жители трябваше да се избягва на всяка цена, а най-сигурно беше, предвид непотвърдената информация, да се носят скафандри. Ишанг фигурираше в компютърната памет на космодрума, беше отпътувал за Каскот заедно с някой си Хорн Сал малко преди началото на епидемията.

— Това е бил Синд под друго име и още не са се върнали. Ако не беше тази глупава повреда, която ни забави, щяхме да пристигнем даже преди тях. Сега те и Азман са някъде там — каза Тарасу.

— Ако са живи, а аз мисля, че са — изсъска Кокорл. — Много ми прилича на радиоактивното замърсяване на Кин, където хораите са обградили космодрума си с отпадъци от урановите мини. Да не говорим за мистериозното ти заболяване на Хонстел.

— Тук обаче всичко е истинско и аз се безпокоя.

— След толкова премеждия няма да се оставят да ги победи някакъв си вирус, бактерия или нещо подобно. За нас тези неща не са опасни, затова мисля да отскочим дотам с Йеллагр. Ти може да изчакаш тук, докато ги доведем. Ако дойдеш с нас, трябва да си непрекъснато със скафандър.

— Няма значение, идвам — и Тарасу отиде да се приготви за път.

Минаха през санитарните постове, без да бъдат обстреляни, врязаха се в атмосферата на Каскот и прелетяха над областта, посочена като незасегната. Под тях се стелеше безкрайна равнина с насаждения от зърнени култури, прорязана с просеки от земеделските машини. Реколтата не беше прибрана, класовете се огъваха и ронеха от вятъра, а в люлеещото се растително море тук-там се виждаха тъмни грамади — изоставената техника изглеждаше чужда и самотна и припомняше сполетялото планетата нещастие.