Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— Какво пише там? — попита момичето.

— Много неща за този, който може да ги види и разбере — каза Азман. — И за когото е предназначено. Това не е обикновена книга, мисля даже, че изобщо не е книга, въпреки външния си вид. Бих искал да чуя всичко случило се с вас досега, преди да я разтворя наново.

След като те свършиха разказите си, Азман свали обръча от главата си и отчупи от него топаза, заедно с металното му легло. Дръпна и сви няколко пъти обковката, докато среброто се изкриви и откачи от подложката. Прибра парчетата метал и скъпоценния камък и протегна напред дланта си с каменната плочка.

— Значи и ти притежаваш такова нещо! — прошепна Тарасу.

— Ако съберем четирите части, съм сигурен, че ръбовете им ще съвпаднат точно и ще се получи определена фигура — каза ведът. — Усещам обаче, че ще бъде опасно да го направим сега. Не е дошло времето за това.

Синд си спомни какво се бе случило, когато старейшината съедини неговото парче и това на Ишанг. Лесно предположи какъв би бил ефектът от подреждането на всички части.

— Имаш ли представа какво става тук? — попита той.

— Моето обяснение е, че същества от други измерения на пространството, а може би и на времето, нахлуват в нашия свят. Първо са се ограничавали с единични появи, сега провеждат масирана атака на Каскот.

— Хаягри и Раван — кимна Ишанг.

— После Кайя в пещерата на Тарис-1 и накрая тези тук.

— Предчувствам, че досега сме използвали тяхната техника. Те зареждат енергийните ни „сърца“ и са ограничили движението ни в настоящите граници на Империята! — Синд беше развълнуван.

— „Те“ изглежда не са един вид, а два или повече и не всички са наши врагове. А тези плочки, които имаме, са може би оръжие против тях — предположи Тарасу. — Сигурно затова за вампирите беше смъртоносно да се доближат до мен, предполагам и до вас.

— Не съм опитвал, постарах се да ги държа на разстояние от мен с по-обикновени средства, докато извеждах Кокорл от града — каза Азман. — Струва ми се обаче, че е така и спасението на моята планета е в ръцете ни!

— Да вървим да ги изтребим тогава! — Синд скочи от камъка. — Така е по-добре, отколкото да избягате с транспортьора и да изоставите родната си планета.

— Само четирима сме, но може да опитаме — подкрепи го Ишанг.

— Дори да съм прав, няма да бъде бързо и лесно — спря ги Азман. — Вампирите, които са оцелели, са се приспособили, станали са хитри и ще се крият от нас. Освен това трябва първо да ви разкажа какво прочетох в „Саттвадхара“ — книгата — и едва тогава да вземем решение.

— Седнете и нека го изслушаме спокойно — Тарасу не беше помръднала от мястото си.

— На последната страница, която обмислям от доста време, е описано случилото се на Каскот. Създанията, нека ги наречем Кайя, наистина се прехвърлят тук и това е едва началото, скоро ще бъдат навсякъде. Тарасу беше абсолютно права — не всички от тези други светове искат да ни унищожат. Има същества, които са на наша страна, и те са ни повече, ни по-малко… нашите богове!

— Нашите какво? — изумен попита Синд.

— Различните народи са ги наричали с различни имена, някъде са били много, а в други култури са почитали само един бог. Аз съм запознат с религиозните вярвания от зората на човечеството досега и ви уверявам, че списъкът е безкраен, но зад различните проявления прозира общ корен — Озирис, Бел-Мардук, Зевс, Юпитер, Йехова и всички други божества са проявления на единна същност, недостижима за нашия разум. Йали или Йеллагр е едно нелепо и тъжно изключение, както сигурно и някои други имена, но това не променя правилото.

Синд изръмжа нещо нечленоразделно.

— Няма нужда да убеждавам дълго Ишанг и Тарасу — обърна се ведът към него. — Ти си атеист, но си умен човек и също ще се съгласиш с мен накрая, само трябва да си отговориш на няколко въпроса. Първият е: могат ли хората да създадат и използват хиперпространствения двигател на сегашния си етап на развитие, без волята на създателя или създателите му?

Синд сви рамене.

— В такъв случай може ли този, който притежава знания недостъпни за нас, да ни унищожи, ако поиска това?

— Предполагам, че да.

— Тогава има ли значение как ще ги наричаме, когато за нас те представляват точно това — добри, зли и в по-голямата си част може би просто безразлични богове?

— Добре, разкажи ни за тях — предаде се Синд.

— Не знам каква е тяхната природа, може да са няколко отделни същества с едно лице или едно с няколко лица, но така или иначе Абсолютният дух, наречен така в книгата, и неговите проявления — боговете — са избрали нас да спасим човешката цивилизация и затова притежаваме части от Звездата Аийел. Трябва да я занесем там, където ще можем да използваме пълната й сила.