Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— Все пак на неугледното създание в мое лице ще му бъде мъчно за теб — каза момичето.

— И моите нещастни сърца едва издържат вече на толкова емоции — Кокорл размаха лапи. — Щом всичко е решено, хайде да го направим по-бързо.

— Пригответе се за скок и ще щурмуваме отново Сабха — Синд погледна цифрите на екрана и се обърна към Азман. — Потегляме ли?

— Нищо не ни задържа тук — каза ведът.

След като оставиха капсулата с джорхите на прилично разстояние от мъглявината, насочиха кораба отново към нея.

— За всеки случай се пригответе да понесем поредната порция психоизтезания, ако сме сбъркали нещо — посъветва ги Синд, сви се в креслото си и затвори очи.

Този път докосването до съзнанието му беше неизмеримо приятно, сякаш плуваше в топъл океан от ласкаво галеща го субстанция. Усещаше се безкрайно голям и безкрайно малък едновременно — прашинка, съдържаща в себе си вселената — и му се искаше да остане вечно в това блажено състояние извън грижите и притесненията на живота. Безцеремонно докосване го изтръгна от омаята. Намираше се на полянка с яркозелена трева до Азман, който най-прозаично го буташе и разтърсваше.

— Едва ли единственото ти желание е да спиш, когато вече сме на Сабха — каза ведът.

Яркожълто слънце грееше над главата му във виолетовото небе, а в лицето му полъхваше приятен ветрец. Намираха се на върха на нисък заоблен хълм с разпръснати по него разлистени дървета. В подножието му се виждаха приветливи дървени къщички, разположени в кръг. До тях се редяха спретнати зеленчукови лехи, натежали от плод овощни градини и ниви, прострели се до редица възвишения в далечината. Никъде не се мяркаха хора, идиличният пейзаж беше пуст, но не като необитавано място, а все едно, че жителите току-що са тръгнали нанякъде и скоро ще се върнат.

Зад гърба му се чуха гласове. Като се обърна, Синд видя, че на хълма освен него и Азман имаше още стотина души, които също се оглеждаха наоколо. Бяха облечени в разнообразни по кройка и стил дрехи, повечето причудливи, а чертите на лицата им, телосложението и други подробности издаваха принадлежност към различни светове на Империята. Отдавна не беше му попадала пред очите подобна пъстра сбирщина, едва ли имаше повече от трима души от един и същ сектор.

— Това е нашата поклонническа група — обади се Азман. — Ще живеем заедно в определеното за нас селище, докато дойде време моментът да отидем при Арката.

— И ти ли ще чакаш с всички останали? — попита Синд учуден. — Не се ли ползваш с някакви привилегии като Посветен?

— Трябва да премина всичко отначало, за да докажа наново своя ранг. Търпението е висша добродетел за ведите, излишната прибързаност разпилява енергията и отдалечава от целта.

— Щом казваш… — Синд се огледа, но не видя Тарасу и Ишанг. — Защо сме само двамата с теб, къде е корабът?

— Сигурно така трябва. Спътниците ни са на друго място като това, успокой се. Колкото до кораба, не мисля, че си очаквал да видиш Сабха, покрита с космопаркинги. Цялата техника остава горе — Азман махна неопределено с ръка към небето. — Милиони хора като нас чакат тук реда си. Главната ни грижа през това време ще бъде да изкараме прехраната си.

— За тази страна на престоя ни не съм помислял — Синд се почеса по главата. — Никой ли няма да ни посрещне?

— С новодошлите се занимават ведите, незавършили шести кръг, скоро трябва да се появи някой. А, ето го в селището!

До най-голямата постройка се виждаше човек с дълга коса и кафяво наметало като на Азман. Синд можеше да се закълне, че той се появи от нищото, защото преди малко го нямаше, а сега стоеше долу и гледаше към тях.

— Както изглежда, май трябва ние да слезем при него — Синд тръгна напред през буйната трева, а останалите поклонници се спогледаха и го последваха.

— Какво мърмориш? — попита Азман, докато вървяха натам.

— Не ми е много приятно, че се разделихме с Ишанг и Тарасу. Мислех, че след като по твоите думи сме избрани да спасяваме човечеството, поне ще бъдем всички заедно.

— Сигурен съм, че ще се съберем пак и то скоро.

Ведът, който ги очакваше, беше доста по-възрастен от Азман, макар че имаше по-ниска степен. Той им обясни правилата на временното им обиталище — съвършено логични и прости. Всеки избираше сам къде да живее, приготвените от предишната група припаси се съхраняваха в голямата постройка-склад, там бяха и небходимите инструменти, с които да приберат реколтата и да засеят наново нивите и градините.