Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— Преди Сизал да говори с племенницата си и да се убеди, че тя е достатъчно омекнала, никой не бива да си завира носа тук. Стига ни, че се наложи да влязат войниците, но нямаше как, а и тя през цялото време беше в безсъзнание — търпеливо обясни Токсан със страдалческа гримаса.

— А-ха, ясно, не ме бива много по фината част — Браксил стискаше непохватно в дланта си лазерна ножовка с вградено енергийно захранване. — Този проклет уред ми разтреперва ръцете.

Той настрои окуляра на оптичната приставка и се наведе над момичето.

— Леко, да не я нараниш! — извика Токсан, когато режещият лъч навлезе на застрашителна дълбочина. — Нали уж свикна да боравиш с това?

— Да, но на затворници, за които някой и друг прорез в гърлото не е от значение. Тази дяволия не е ли забранена от Указа за притежание на чуждопланетни апарати?

— И какво от това? Внесено е контрабандно специално за тази цел, още докато беше жив Алатрис. Нека си свършим работата, а в бъдеще Сизал ще пише Кралски укази, каквито си поиска.

— Ами ако…

— Гледай си в ръцете и остави говоренето на мен!

Последният обръч падна със звън на пода и Браксил подаде удовлетворен ножовката на Токсан, който я пъхна в дълбоките си джобове. После събра металните кръгове и сложи и тях вътре.

— Сега регентът може спокойно да дойде.

Когато Тарасу се съвзе, видя надвесеното над нея лице на Сизал. Погледът й се проясни и тя направи опит да се изправи.

— Ти си болна от Даа и си изпочупила всичко в пристъпите си, затова сме те обездвижили — каза той злорадо.

— И с голи ръце съм скъсала металната Яка? — Тарасу се усмихна със сарказъм, усетила необичайната лекота, с която движеше главата си.

— Не е за вярване, но си го направила. Може и да си отключила обръчите, кой знае? Та като заговорихме за това, много бих искал да видя ключа. Случайно да си спомняш къде си го оставила?

— Ще си помисля може би, след като разбера защо ти трябва.

— Подобно неучтиво държание не подобава на толкова млада особа, но ти си доказала, че си своенравна и не се учудвам. Ще си получиш Яката обратно, обаче трябва да направиш нещо за мен. После си свободна да заминеш, като си прибереш гадния звяр или трупа му.

— Къде е Кокорл, какво сте му направили? — Тарасу се повдигна пак, но прешлените й изпращяха и главата й се замая от болка.

— Чудовището е затворено в Кулата на Зиндар, много поетично, не намираш ли? Ако се развилнее, ще заповядам да го убият.

— Не! — изпъшка момичето. — Той не е чудовище, а мой приятел.

— Съвсем подходящ за теб! — очите на Сизал светнаха. — Виждам, че държиш на него, прав ли съм? Не се мятай така, ще си повредиш вратлето. Промених намеренията си и смятам да го убия незабавно. Токсан, извикай стражата!

— Недей, ще ти дам, каквото искаш!

— Това е вече начало на приятен разговор. Трябва да намериш ключа и да ми го връчиш тържествено пред Жреческия съвет като на свой приемен баща и настойник. Също така ще обявиш публично, че се отказваш от престола по своя воля.

Очите й заискриха от омраза и той побърза да добави:

— Познаваш ме достатъчно и знаеш, че при първия опит за измама ще ти върна чудовището на части.

— Защо държиш толкова на този ключ?

— За да отворя раклата на майка ти, кралица Вианта, в храма на Урс. Забравих да спомена, че ти ще ми подариш великодушно и нея.

— Там няма скъпоценности, както сигурно очакваш — презрително се усмихна момичето. — Предполагам, че вътре са нейни дрехи, книги и други вещи, които да ми напомнят за нея, след като получа раклата в деня на пълнолетието си. Даваш си излишен труд, защо просто не я разрежеш?

— Говори се, че вътре има свитък с древната рецепта за Елексира на живота и вечната младост — устните му се изкривиха. — Не искам да го повредя с груби действия.

— Ти си луд, такова нещо не съществува!

— Тя беше вещица — изсъска Сизал. — Ти и Сарави сте родени в един и същ ден, тогава мълния удари двореца и всичко изгоря. Чувала ли си нещо за това?

— Казвали са ми, че съм се родила в горящото крило и са ме спасили по някаква случайност, а леля Интилада от ужас родила преждевременно.

— Истината е малко по-различна и може да ти помогне да разбереш защо кралят не те обичаше — просто го беше страх от теб. Не се учудвам, че такова изчадие го е плашило до смърт, той и аз пристигнахме първи там и видях всичко, но се заклех да мълча. Алатрис даде обет да посвети теб и Сарави на Бога-Змия, уж от благодарност за чудодейното ти избавление, но всъщност искаше да се отърве от присъствието ти.