Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— Вие елате с нас, веднага! — отсече той безапелационно.

— Уважаеми кенастър, тук ще остане само един човек, правилникът изрично го забранява! А и не трябва ли за тези проверки да бъда уведомен?

— Колко дни предварително желаете да ви уведомя, за да смогнете да замаскирате хаоса тук? Тогава не бих си правил труда изобщо да идвам.

— Главнокомандващият…

— Главнокомандващият елитните имперски части халдър Скиг Ар е в течение на операцията и е съгласен с мен относно безсмислието на предизвестията.

Тенарът измуча нечленоразделно.

— Може би нямате доверие в мен и кенселарха и желаете да говорите лично с халдър Скиг? — презрението му се изля върху офицера, който усети, че е на път да остави мястото си съвсем изстинало.

Успял беше да направи лошо впечатление на злопаметния кенастър и Натх вече го гледаше, като че ли имаше пред себе си странна и рядко отвратителна форма на живот.

— Не е необходимо — измънка той, проклинайки късмета си да бъде дежурен точно тази нощ, когато Синд Натх е решил да се размърда и да свърши нещо.

— Съобщете на заместника си и да слизаме надолу! — нареди Синд.

— Нарсек! — изкрещя Шардинг. — Нарсек Финиър!

Нарсекът — подчиненият му с по-долен ранг в стълбицата на военните звания — изскочи пъргаво и изслуша нарежданията на шефа си. Тенарът от своя страна използва това, че беше обърнат почти с гръб към тях, за да прошепне на Финиър съвсем тихо: „Предупреди хората“. Нарсекът беше дочул главното от разговора и нямаше нужда от пространни обяснения за какво става въпрос.

— Заповядайте насам! — покани ги Шардинг към асансьора — Откъде възнамерявате да започнете огледа?

Синд прекрачи прага, но преди да влезе чу бързия, отривист и приглушен говор на Финиър по интеркома.

„Мисли си, че ме е изиграл проклетникът, даже не подозира колко ми помага с паниката, която създава“ — помисли си Синд, като погледна изкосо Шардинг.

Напипа в джоба си една от ампулите и разхлаби предпазителя върху късата пневматична игла.

— Да започнем със секретния отдел — каза той.

— Там не е разрешено да се влиза без знанието на Великия Кантайрофекс, както Ви е известно. Съжалявам, но дори Вие и кенселарха нямате това право.

Тенарът натисна бутона и асансьорът безшумно заслиза надолу.

— Тогава ще проверим постовете пред него накрая. Сега да отидем там, където е разрешено.

Беше много рано, затова Синд уплътни времето до идването на Ишанг, като се завираше навсякъде и разглеждаше всичко. Сипеше щедро забележки и команди, докато Лайал ставаше все по-нервен и унил. Съвсем малко преди уречения час слязоха на последния етаж, който го интересуваше. Охраната тук, също както в предходните сектори, стоеше във фоайето, но беше многобройна и зад тях имаше само една врата, водеща в светая светих на архива. Тесен коридор започваше от вход, разположен до вратата на асансьора, завиваше почти веднага и протежението му се скриваше от погледа. В другия му край се намираха подемниците за повърхността. Нищо не се виждаше оттук, но доколкото Синд си спомни, трябваше да има най-много един човек на пост. Останалите се бяха изпънали пред него, строени в редица. Картите, заровете и магнитните пластинки бяха изчезнали вдън земя, но характерният мирис на нама витаеше около войниците и издаваше неотдавнашните им занимания.

— Тенар, на какво мирише тук?

— Може би е някаква неабсорбирана съставка от дезинфекционните препарати за почистване — предположи Шардинг и изгледа свирепо редицата пред себе си.

— Това ли е пътят към аварийния изход? — рязко се завъртя Синд и тръгна по коридорчето.

Не остави възможност на тенара да реагира и го принуди да подтичва, за да го настигне. Лайал се влачеше последен с нещастен вид. Завоят ги скри от очите на войниците, а зад него точно както очакваше, се намираха два големи асансьора и контролно табло. Охрана нямаше.

— Оттук се отварят вратите горе и се включват подемниците, нали?

Докато говореше, отвори предпазния капак на таблото и отблокира главния прекъсвач, а смаяният Шардинг реагира удивително бързо и се хвърли към него. Синд бръкна в джоба си и освободи спринцовката от наконечника.

— Какво правите, кенастър, това е абсолютно забранено!

Тенарът беше почти успял да измъкне оръжието си и се приближи няколко крачки, но закъсня. Синд протегна ръка към него, иглата с леко свистене изскочи и хлътна във врата му, като прекъсна оформящия се вик. Очите на Шардинг се обърнаха с бялото нагоре, той политна и изпусна невропарализатора си. Синд хвана във въздуха оръжието и подкрепяйки отпуснатото тяло, безшумно го положи на пода. Цялата операция му отне няколко секунди, той прибра невропарализатора и се ослуша. От фоайето се чуваха съвсем тихо разговорите на войниците, никой не беше разбрал какво става с техния командир.