Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— Ти, гнусен книжен плъх! Очаквал си, че рано или късно ще стигна до теб, и си подготвил всичко това, за да го прочета! Разбира се, че нямаше да ти повярвам и на една дума. Ако ми беше казал предварително, щях да свърша с теб още там, затова беше толкова отзивчив и съгласен на всичко.

— Задушавам се! — задавено изхърка кенархът.

Синд отхлаби хватката си върху набръчкания му врат, колкото да си поеме въздух.

— А аз се хванах на плитките ти лъжи за имплантираното устройство и се учудих, че не знам нищо. Как мога да знам, като всичко е чиста измислица? Ако изобщо имаш нещо имплантирано под белега на сърдечната област, то това е нов камък на мястото на този, с който си се родил.

— Пусни ме! — немощно се размърда Лайал, в напразен опит да се измъкне от ръцете му.

— И ти рискува, заради болните си амбиции, живота на всичките си близки, без да ти мигне окото? На никого не съм дал отрова и единственият, който ще умре, си ти — тук и веднага!

— Провери пак — изкривените устни на кенарха оформиха думите с мъка.

— Какво да проверя? — Синд отпусна шията му.

— Прегледай всичко отначало — дрезгаво каза Лайал. — Ако тези данни са фалшиви, би трябвало да има и истински. Не бих рискувал да държа подправена информация при другата, която Кантайрофексът преглежда често. За тази цел би трябвало да създам два масива — оригинален и един за теб. Знаеш каква е системата на архивиране, виж съдържанието.

Синд се отдръпна, извика справочната картотека и започна да прехвърля информационните банки една след друга.

— Мислех, че си доста наивен и тъп, но ти си повече от това — изграчи Лайал, като движеше бавно глава наляво-надясно и разтриваше шия с окованите си една за друга ръце. — Още повече, че си намерил близнака си, който не фигурира никъде в официалните документи. Ако продължаваш да се съмняваш, да отидем при Боргън, може освен всичко друго да извади от мен камъка, както се изразяваш. Синд Натх, ти си пълен идиот!

Колкото и да беше странно, заядливият шипящ глас и злобният поглед на стареца убедиха Синд. Той се втренчи безизразно в кенарха и застина вцепенен от стоварилата се върху него истина.

— И какво да правя сега? — каза накрая.

— Ако питаш мен, уреди да махнат тази машинка от тялото ми, а ако направиш същото и за семейството ми, ще ти бъда признателен до гроб. Веднага ще заминем някъде по-бързо и от теб.

— Да, Франар вече е нездравословно място.

— Предупредих те, че светът ще ти се види малък. Само не започвай да ме душиш пак! — бързо добави старецът, когато зърна див блясък в очите на Синд.

— Разбра ли нещо? — обади се Ишанг зад тях, спокоен и уверен, както обикновено.

— А момичето така ли ще оставим? — извика Браксил възмутен.

— Надявам се, че както е в безсъзнание, ще ти стигне умът да я оковеш — Токсан изчезна, сподирен от презрителното сумтене на Браксил.

Старият благородник се върна заедно с десетина войници и се заеха да увързват джорха с дебелите вериги. После нахлузиха на главата му голям кухненски казан и прокараха крайщата на синджирите през специално пробитите за това дупки покрай ръба му. Кокорл се размърда вяло, но не се събуди.

— Сега го занесете в кулата! — изкомандва Токсан.

Сащисаните войници започнаха да теглят тежкото тяло към стълбите с пъшкане и ругатни.

— Къде е хиртелът? — Браксил се въртеше и надничаше между отломките, докато Токсан го наблюдаваше с усмивка. — Сигурно това чудовище го е изяло.

— Трябва ни едно легло да сложим на него принцеса Тарасу, изпратих да повикат Жреца-лечител.

— Да не искаш да кажеш, че ще я нагласим да лежи тук? В тази стая не е останало нещо здраво, ако забелязваш това, хилаво кречетало!

— Как иначе ще убедим жреца, че е болна, умопомрачена и се налага да стои окована? Сигурно е трудно да управляваш планината си от мускули и тлъстина с миниатюрния мозък, който се крие някъде из нея.

— Мисля да ти увия дългия език около врата и да дръпна силно края му, за да занемееш веднъж завинаги, стара торба с кокали!

Браксил пристъпи напред с вид, говорещ недвусмислено, че възнамерява да изпълни заканите си.

— Я по-кротко, имаме още работа! — обектът на вниманието му отскочи с неподозирана пъргавина. — Донесъл съм инструментите и препоръчвам да се захващаш с Яката й. Спомни си, ако можеш, че ти ме обиди пръв, аз само отговорих на грубостите ти. Някой възпитан човек на твое място би се извинил.

— Струва ми се, че пак се заяждаш, но както и да е. Защо трябва ние да вършим тази работа, след като дворецът гъмжи от слуги, които са за това?