Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— Това беше най-опасният момент и за щастие се справих с него, преди да вдигне тревога — обърна се Синд към слисания кенарх. — Сега всичко зависи от точно разчетеното време.

Бяха се разхождали достатъчно дълго из сградата, Ишанг трябваше да е пристигнал вече.

— Ако с моя двойник не се е случило нещо извънредно, след малко ще приключим. Отпусни се, стига си треперил.

— Ти наистина си изключителен човек — измърмори Лайал. — Беше опасно оръжие в ръцете на Харамон, но не знам как не е преценил вероятността, то да се окаже насочено срещу него.

— Такава вероятност няма, моята лоялност прави това невъзможно.

Когато таймерът на стената показа точното време, Синд дръпна прекъсвача докрай и вратите на подемника се отвориха пред тях. Централната алармена система не се задейства, но сигналното табло зад тях сигурно отрази действията му, защото чуха глъчката на обърканите стражи.

— Влизай вътре! — извика той на Лайал, премина с два скока пространството до завоя и хвърли парализираща газова граната сред войниците. Сподирян от съскането й скочи в асансьора при кенарха, преди тежката врата да се затвори автоматично. Газът беше изпълнил коридора.

— Ще изчакаме малко и ще излезем, като се прочисти въздуха — каза Синд.

— Мога ли да попитам как мисли да се справи твоят брат с цялата останала охрана, а най-вече с Финиър на главния вход?

— Щом не чуваш алармата, значи вече го е направил. Всички системи за сигурност включват изолиране на секторите един от друг, за да не може никой да се измъкне. Точно в това положение са войниците по останалите етажи, но знаят, че се прави проверка и няма да се обезпокоят особено. Бих казал даже, че при слабата дисциплина, в която ги заварих, няма да мръднат от местата си в очакване да мина повторно. Той ще вземе мерки за тях.

— Би трябвало да има подобни на твоите способности и след като те наблюдавах преди малко, няма да питам дали ще може.

— В някои отношения е много по-добър от мен. Мисля, че вече е чисто, стига да няма повреда във вентилационните агрегати — Синд погледна скалите на стената на подемника и отвори вратата. — Според данните за състава на въздуха, все едно че сме на планина.

Войниците във фоайето лежаха разпръснати наоколо с восъчни лица.

— Мъртви ли са? — потрепери Лайал.

— Въпреки твърдото ти убеждение, аз не съм хладнокръвен убиец — намръщи се Синд. — Ще се събудят след няколко часа със схванати мускули и главоболие, като няма да са годни за нищо друго, освен да повръщат през целия ден. Доволен ли си?

— А мен къде ще сложиш? — попита кенархът, значително по-спокоен.

— Може да си избереш удобно място отсега. Не мисля да те удрям, на твоята възраст може да ти дойде в повече.

— Как си се въздържал да не издевателстваш безнаказано над човека, когото мразиш? Ще бъде по-убедително, ако се изправя пред Харамон поне с разбит нос. Не трябва дори за миг да се усъмни, че съм ти съдействал.

— Може да ти разкрася лицето, но едва ли ще бъде нужно. Ако намеря това, за което съм дошъл, Кантайрофексът ще бъде затруднен единствено как да ни се отблагодари за вярната служба.

— По-скоро Империята ще бъде тясна да се скрием от него, а аз не съм и в състояние да се отдалеча — изпъшка Лайал.

— Мислиш, че няма да намеря нищо, което да оправдае действията ми?

— Ще намериш и още как! Няма нужда да си играеш с никакви шифри, може направо да разбиеш вратата на секретния отдел. Впоследствие май ще бъде без значение, дори да си взривил целия Имперски архив.

— Много си странен. Няма ли да ми обясниш?

— Виж сам. Колебая се още, но щом сме стигнали дотук, ще ти помогна да намериш информацията. Вече не съм ти нужен, за да влезеш вътре, и колкото по-скоро свършим, толкова по-добре.

— Набери кода тогава.

Тежката врата се отвори и осветлението на обширната предна зала на секретния отдел се включи.

— Ела с мен, за да ми спестиш излишното ровене в каталозите, но ще ти поогранича движенията преди това — Синд го настани пред пулта на главния терминал и щракна ограничителите на китките и глезените му.

— Не мога да работя така — оплака се Лайал.

— Ти само ще ми казваш какво да правя — Синд застана до него.

Следвайки напътствията на кенарха, той извика списък на файловете, съдържащи материали от интересуващия го период и започна да чете текста. Ръцете му се разтреперваха видимо, колкото повече напредваше, а Лайал седеше тихо, докато свърши и последния пасаж. Синд удари клавиатурата с юмрук, обърна се към него разярен и впи пръсти в гърлото му.