Снежана Неделчева - Звездата Аиел

Силовата защита на отдушниците и аварийния изход беше абсолютно надеждна, около нея не се мяркаха хора, освен при периодичните технически прегледи и това беше идеално за целите им. Оказваше се, че специалната високоорганизирана техника е по-уязвима от човешкия разум, въпреки неговата мудност и склонност към грешки, но тя беше в крайна сметка творение на същия този интелект.

Канархът доближи херметически затворения люк, сложи картата си на определеното място и металните крила се плъзнаха встрани, но той не влезе в гостоприемно разкрилия се отвор, а застана върху блестящата плоскост под свода и зачака търпеливо. Синд, приел нормалния си образ, пристъпи до него и го погледна с недоумение. Мислеше, че картите с разрешение за достъп са напълно достатъчни, но явно не беше посветен в тайните, които криеше царството на свадливия старик. Сякаш прочел мислите му, Лайал се обърна.

— Извън редовното време за посещения са взети допълнителни предпазни мерки. Ако беше сам, доста щеше да се изпотиш.

— Нали затова те взех с мен, очаквах изненади.

Синд погледна нагоре към просветващата миниатюрна бленда на контролното устройство, което в момента вероятно изследваше и сравняваше биофизичните характеристики на кeнарха със заложените в паметта му.

— Кой може да бъде допуснат, освен теб? — попита той.

— Само Кантайрофексът и някой от заместниците ми, когото избирам и сменям често. Всеки друг досега щеше да е включил алармената система.

— А охраната как влиза?

— Поддържат връзка помежду си, докато следващата група за смяна дойде от двореца дотук — обясненията бяха изречени твърде неохотно. — Нали не възнамеряваш да щурмуваш архива, а само да влезеш с мен, защо ме разпитваш толкова усърдно?

— Забравяш, че евентуално ще изляза без теб и не е излишно да разбера това-онова. Ако се окаже, че си чист, ще си тръгнем заедно и ще забравя излишните подробности, които съм научил.

— В известен смисъл съм „чист“ по твоята терминология, но със сигурност ще ме оставиш долу, за което настоявам.

Синд беше озадачен от безсмислената му настойчивост, но се отказа да го разпитва. Блендата над главите им потъмня и преминаха към следващата врата, която се отвори без проблеми с картата и ги пропусна към обширното фоайе. Дежурният офицер излезе да ги посрещне от кабина с нечупливи, матови и непрозрачни отвън стъкла. Там, в малката зала, се намираше мозъкът на всички поддържащи сградата системи — вентилационно-пречиствателна, климатична, противопожарна и най-вече — охранителната. Хиляди сензори, разпръснати в многобройните помещения, предаваха данни за състоянието им във всеки момент, а централната компютърна мрежа регулираше наблюдаваните процеси и сигнализираше на обслужващия персонал за нередностите, изискващи човешка намеса.

— Добър вечер, тенар Шардинг, лека да е службата ви! — обърна се Лайал към офицера.

Той се радваше на популярност сред хората си, тъй като демонстрираше ако не искрен интерес, то поне осведоменост. Знаеше имената на почти всички служители и се обръщаше към тях с името и чина им, като благодарение на добрата му памет не се помнеше случай да е объркал някого.

— Уважаеми кенарх, желая Ви здраве и спокойствие в работата за благото на Империята! На какво дължим честта на ненадейното Ви посещение и то придружен от… — започна плещестият тенар с доста интелигентна физиономия, но млъкна, срещнал погледа на Синд.

Преди да се окопити достатъчно и да се заинтересува по-основно от присъствието му, Синд го изпревари и пое инициативата. С добре известната си надменна усмивка, той излезе пред Лайал.

— Провеждам извънредна проверка на мерките за сигурност в архива, тенар.

Сравнително високият военен чин звучеше от неговата уста като обръщение към слуга. Неопределената обида и умишлено предизвиканият яд обикновено объркваха събеседника му и го правеха податлив. Това подейства безотказно и сега, защото за грубостта, студенината и язвителността на кенастъра се носеха легенди, а той се стремеше в момента да ги оправдае.

— Не предупреждавайте хората си по никакъв начин, искам да видя всичко така, както си е — той забеляза мълниеносния поглед на Шардинг към вътрешността на кабината.

Нощната охрана тук представляваше рутинно и скучно занимание, беше изключено всички да изпълняват стриктно задълженията си. Тенарът прекрасно знаеше това и предчувстваше, че престараването на Призрака Натх ще го лиши от доста негови хора, а и той самият нямаше да излезе непокътнат от тази история. Кенастърът неминуемо щеше да спипа поне няколко души играещи хазарт или пийващи си нама съвсем противоуставно, както и много други занимаващи се дявол знае с какво в огромния хладен мавзолей на имперската история. Синд усещаще притеснението му и то го устройваше.