Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— Прилича на началния стадий на Даа — тя си припомни симптомите.

Беше чела описанията, но малцина възрастни хора бяха ги виждали отблизо и оцелели, за да си ги спомнят. Последната опустошителна вълна на ужасната болест беше преминала през Хонстел, много преди тя да се роди.

Тръпките по тялото й зачестиха и стените заплуваха около нея. Като преодоля световъртежа и треперенето на крайниците си, Тарасу запази присъствие на духа, за да анализира усещанията си. Немислимо беше такова съвпадение на появата на болестта с плановете на чичо й, значи всичко това бе заблуда и фалшификация. Наистина имаше нещо особено, несъвпадащо, което й убягваше.

— Температурата! — досети се тя изведнъж.

Телата на болните изгаряли от треска и толкова висока температура, че предизвиквала гърчове. Много от засегнатите умирали от тях, още преди Даа да се е разгърнала с пълната си сила. Погледна петното на челото си и установи, че то се е уголемило и потъмняло, а друго такова започваше да расте до него. Повърхността им изглеждаше издигната над околната кожа и грапава, но не чак толкова, колкото би трябвало да бъде. Също така липсваха характерните белези за наченки на гнойници, а нямаше и висока температура. Петната по лицето й, макар сходни с тези от Даа, бяха причинени от нещо друго, но имаха съвсем правдоподобен ефект. Който я видеше, щеше да избяга веднага от нея. Сизал беше спечелил, оставаше й да се уповава само на подкрепата на Урс.

Тя застави непослушните си крака да пристъпят към счупената маса, с която възнамеряваше да залости вратата. Равномерният шум откъм Кокорл заглъхна или по-скоро бученето в ушите й се беше засилило. Изведнъж установи, че вместо да гледа спящия джорх отгоре, очите й са почти на равнището на пода, до проснатите му безжизнено предни лапи. Разбра, че е паднала до него, после въздъхна и кротко се потопи в мрак, лишен от възприятия. Изобщо не забеляза Браксил ад Роник, който открехна вратата и огледа стаята с присвити очи. Видяното вътре сигурно му хареса, защото влезе, а зад него надникна тясното лице на Токсан. Той носеше куп странни предмети, за да може вървящият отпред Браксил да остави ръцете си свободни за това, което му се удаваше добре — да носи оръжие в тях. Тарасу и Кокорл не помръдваха, но Токсан се приближи предпазливо до джорха, като внимателно и безшумно остави товара си до него.

Наред с оковите, предназначени за ръцете и краката на момичето, се виждаха подобни на тях, но с огромни размери и няколко яки вериги. Сутринта бяха направили специални отвори в тавана и Токсан беше наблюдавал от стаята над тази на Тарасу последвалите сцени с интерес и изумление. Говорещият хиртел го накара да се ущипе, за да се убеди, че не сънува, а когато се превърна в непознато кошмарно чудовище и се разбесня, той изпрати един от слугите до Кралската менажерия. Нареди му да вземе от гледачите най-големите и здрави приспособления, използвани за обездвижване и укротяване на зверовете. Сега разгледа спящата твар с боязън и се обърна към спътника си, на когото отпърво увисна челюстта при вида на джорха, но се овладя сравнително бързо.

— Какво е това нещо? — попита Браксил полугласно и доста спокойно. — Не съм виждал такова досега.

— Не те ли е страх от него? — учуди се Токсан.

— Донякъде, но нищо няма да ми попречи да му резна главата, ако се размърда — тежкият му остър меч проблясна.

— Това е един от редките моменти, когато ти завиждам за липсата на фантазия и чувствителност.

— Притрябвали са ми! Още ли ще се туткаш, или ще започнеш да го връзваш?

— Защо не опиташ ти? — озъби се Токсан.

— И двете ръце няма да ти стигнат само да държиш меча — ухили се Браксил. — Сигурен ли си, че това същество е заспало?

— Де да бях!

Токсан нахлузи оковите върху задните лапи на джорха и ги затвори, после скочи, готов да хукне към изхода, но Кокорл продължаваше да лежи. Това му придаде смелост да повтори операцията с предните лапи, след което изтри потта по челото си и въздъхна с облекчение. Приближи се до джорха и го огледа обстойно, а накрая докосна ноздрите му с пръст.

— Имам неприятното чувство, че оттук в недалечно минало е излизал огън — каза той и добави. — А не виждам причина да не излезе и в бъдеще.

— Глупости! Това е уродлив, отвратителен звяр и не мога да разбера откъде се е взел, без да го види никой досега, но не ми разправяй все пак разни измишльотини. Огън, ха!

— Ще го омотаем с веригите и войниците ще го завлекат до Кулата на Зиндар. Тя като че ли е построена точно за него, но бих се почувствал наистина спокоен само ако му сложим нещо огнеупорно върху муцуната, в случай че междувременно се събуди. Ще разпоредя да намерят голям казан, а ти не мърдай оттук.