Алън Нурс - През светлата страна

Естествено Сумрачната лаборатория не се интересуваше особено от Светлата страна — Сандърсън се занимаваше със Слънцето и се беше спрял на Меркурий като най-близкото дотам парче скала, на което да бъде обсерваторията му. При това беше избрал добро местоположение. Температурата на Светлата страна при перихелий стига до плюс 410 градуса, а на Тъмната страна е почти неизменна константа — минус 210 градуса. И в двата случая не би било възможно оцеляването на екип от хора, дори ако се построят трайни съоръжения. Но при колебанията на Меркурий между Светлата и Тъмната страна се образува сумрачна зона с температура, доближаваща се до температурите, при които оцеляването става възможно.

Сандърсън е построил лабораторията си недалече от полюса, където тази зона е широка около осем километра и температурните колебания са с отклонение десетина градуса. Соларният телескоп може да понесе такива разлики и екипът си осигурява добри условия да наблюдава Слънцето през седемдесетте от осемдесетте и осем дни, необходими за пълната обиколка на планетата.

Майора се настани в лабораторията, за да направи последни приготовления, и разчиташе, че Сандърсън може би ще разполага с повече сведения за Меркурий, както и за Слънцето.

Точно така излезе. Сандърсън смяташе, че сме се побъркали, и ни го каза направо, но въпреки това ни помогна, доколкото можа. Отдели цяла седмица, за да наставлява Джак Стоун, третия член на групата ни, пристигнал няколко дни преди нас с хранителните припаси и екипировката. Горкият Джак ни посрещна на космодрума, като едва се сдържаше да не крещи — толкова мрачна картина на Светлата страна му беше обрисувал Сандърсън.

Стоун беше младок, според мене сигурно нямаше двайсет и пет години, но понеже участвувал във Вулкан, помолил Майора да го вземе и на тази експедиция. Изпитвах странното чувство, че изследователската работа не привличаше кой знае колко Джак, но Микута му се виждаше бог и той го следваше по петите като кученце.

Това не ме засягаше, стига на Джак да му беше ясно защо го прави. Играта е такава, че не е прието да разпитваш хората защо участвуват — в противен случай те ужасно се притесняват и никой не е в състояние да ти даде смислен отговор. Както и да е, когато пристигнахме, Стоун беше взел за помощници трима души от лабораторията и запасите, както и екипировката, бяха подредени, готови за проверка и изпробване.

Веднага се заловихме за работа. Разполагахме с много пари — от дарения и дори от държавни субсидии, тъй като Майора се беше постарал за това, и екипировката ни беше нова и хубава. Микута лично бе правил поръчките и лично изпробва всичко, подпомогнат в голяма степен от Сандърсън. Имахме четири всъдехода, три от които с въздушна възглавница наместо колела и със специално вградени мотори, охлаждащи се с покачването на температурата, както и един всъдеход влекач, който да тегли натоварените платформи.

Майора ги огледа до най-малките подробности, като дете, попаднало в цирк. После попита:

— Да има някакви вести от Макайвърс?

— Кой е той? — полюбопитствува Стоун.

— Ще дойде с нас. Свестен човек. Там, на Земята, се слави като много добър алпинист.

След което Майора се обърна към мене:

— Сигурно си чувал за него.

Бях чувал много истории за Тед Макайвърс, затова не се радвах особено, че ще дойде с нас.

— Луда глава, нали?

— Може би. Но му върви и е опитен. Трудно е да се определи къде минава границата между безразсъдството и ловкостта. И от двете ще имаме нужда.

— Работил ли си някога с него?

— Не. Притеснява ли те това?

— Не особено. Но Светлата страна не е място, където да се разчита на късмет.

Майора се засмя.

— Струва ми се, че няма какво да се притесняваме за Макайвърс. Разбрахме се, когато му обяснявах за експедицията, пък и ще бъдем прекалено заети, за да имаме време за глупости. — И Майора отново се зае със списъка на провизиите. — А сега дайте да опишем и опаковаме всичко. Налага се да сведем нещата до минимум, пък и няма време. Сандърсън каза, че до три дни трябва да потеглим.

Два дни по-късно Макайвърс още не беше пристигнал. Майора не говори много по въпроса, но Стоун и аз започнахме да проявяваме раздразнението си. Целия втори ден изучавахме карти на Светлата страна, доколкото ги имаше. И най-добрите от тях бяха доста лоши, заснети от толкова далечно разстояние, че при копирането подробностите се бяха размазали. Личаха си само най-големите планински вериги, кратери, падини и нищо повече. Въпреки това можехме да ги използуваме, за да планираме в общи линии маршрута си.