Алън Нурс - През светлата страна

Сега знаем, че те са били безумци, че са тръгнали без подходяща екипировка, всъщност без да знаят каквото и да е за условията на терена, без всякакви карти — а така не можеш измина и двеста километра. Но на времето не го знаех и ми се видя страшна трагедия. След това започнах да следя проучванията на Сандърсън, който работеше на сляпо там при лабораторна обстановка и тогава се заразих окончателно, до смърт, от мисълта за Светлата страна.

Идеята за прекосяването й обаче дадох не аз, а Микута. Случайно да си се срещал с Том Микута? Не ми се вярва. Не, не беше японец. Беше от американо-полски произход. Имаше чин майор в Междупланетната служба и дълги години бе работил там, след което продължи да се нарича майор, макар че прекрати договора си с тях.

Още като военен кацал на Марс заедно с Армстронг, направили голяма част от първите карти и извършили проучвания за бъдещите колонисти. Най-напред се срещнах с него на Венера, пет години предприемахме заедно едни от най-тежките експедиции от времето на Мато Гросо. След това Том направи опит да проникне в кратера Вулкан, с което проби път на Балмър, който успя да го направи след няколко години.

Винаги бях харесвал Майора. Беше едър, тих и хладнокръвен, от ония хора, които винаги предвиждат нещата повече от другите и винаги знаят как да се справят с трудното положение. В тази игра участвуват прекалено много хора, които са само нерви и разчитат на късмета си, а не могат да разсъждават. Майора умееше и двете неща. При това излъчваше такова обаяние, че беше способен да тръгне с група диваци и да ги накара да работят като добре смазана машина в продължение на хиляди километри венерианска джунгла. Обичах го и му имах доверие.

Свърза се с мене в Ню Йорк и отначало се държеше съвсем нормално. Прекарахме вечерта тук, в „Червения лъв“, и си припомняхме старите времена. Разправи ми историята с Вулкан, каза, че е бил при Сандърсън в лабораторията му на Меркурий, че винаги предпочита нещо опасно пред това, да тъпче все на едно място, и чак накрая поиска да разбере с какво съм се занимавал от Венера насам и какви са плановете ми.

— Никакви особени планове нямам — отговорих му аз. — Защо?

Той ме погледна:

— Колко тежиш, Питър?

Казах му, че тежа шейсет и пет килограма.

— Толкова много! — възкликна той. — Е, във всеки случай по тебе поне няма тлъстини. Как понасяш жегата?

— Знаеш как. Венера не приличаше на хладилник.

— Не, искам да кажа, истинската жега.

Тогава започнах да се досещам.

— Замислил си експедиция.

— Позна. При това необикновена. — И ми се ухили. — Може и да бъде опасна.

— Каква експедиция?

— Светлата страна на Меркурий — отвърна Майора.

Аз подсвирнах изумено.

— По време на афелий?

Майора отметна глава назад.

— Защо пък точно тогава? Какво ще се постигне в такова време? Шест хиляди и петстотин километра убийствена жега само за да може някой тъпак да се възползува от събраните данни и да ни вземе славата, като прекоси Светлата страна четирийсет дни по-късно, по време на перихелий, така ли? Не, много благодаря! Искам работата да бъде свършена без всякакви глупости. — И Майора развълнувано се наведе към мене. — Искам да направим експедицията по време на перихелий и да прекосим Светлата страна по повърхността. Успее ли човек да го постигне, значи е покорил Меркурий. А дотогава Меркурий ще си остане непокорен. Искам да го направя, но имам нужда от помощ.

Мислил си го бях хиляди пъти, но не ми достигаше смелост да си го представя. Никой не се осмеляваше да си го представи след изчезването на Уайът и Карпентър. Меркурий се завърта около оста си, като същевременно обикаля около Слънцето, а това означава, че Светлата страна е винаги обърната към Слънцето. При това положение в перихелий тя е най-горещото място в Слънчевата система — надминава я единствено повърхността на самото Слънце.

Такова пътуване би било ад. Единици бяха узнали точно какъв ад, но не се бяха завърнали, за да разкажат на останалите. Но какъвто и ад да беше, мислех, че някой ден някой човек щеше да прекоси Светлата страна.

И исках да бъда заедно с него.

Ясно беше, че отправна точка трябваше да е Сумрачната лаборатория близо до северния полюс на Меркурий. Условията там не са кой знае какви: площадка за кацане на ракети, лабораторни и жилищни помещения дълбоко под повърхността за екипа на Сандърсън и кулата, в която се намира соларният телескоп, построен от Сандърсън преди десет години.