Велимир Петров: Напред-назад по кея

римата му сина, наши приятели, живяха там по различно време; жениха се; множиха се; излизаха на други квартири… Като почина бащата, се появи старата г-жа Чорбаджиева; кокалеста, дългучеста — странно напомняща за донкихотовия Росинант. Приведената й походка — метър на метър, с приплъзване — притежаваше цялата фамилия.

Големият — Здравко, караше цистерна с врящ асфалт на дълги разстояния. Услужлив, вземаше приятели до София и обратно, хем за компания. Мярваше се и още непознатата Лили Иванова. Здраво караше бързо, да изпревари тежката воня. По едно време, на доста години, взе да кара летни кънки и да бие шутове в цел. Кандидатства във ВИФ и го приеха. Доведе си софиянка — детска лекарка, която пое децата ни. Разбираха от политиката на деня: той стана шеф в спортната сфера; а докторицата — директор на Фелдшерското училище. След Събитията се изселиха в столицата и… починаха без време и по различни поводи.

Малкият — Божко, бивш надежден боксьор, шета разни дела, но е държан изкъсо от кротката си булка Маца, полковник от Държавна сигурност.

Средният — Камен, сякаш беше роден за днешното време, но не го доживя. Дунавско чадо, все около водата, около лодките, моторниците, водните ски. С физиономията си на Жан Пол Белмондо — като непукист; все захващаше някакъв бизнес, уж забранен; за него забранено нямаше! Специализира по виналкидните и стъклопластови изделия. Правеше яхти, катамарани, тримарани; майстореше огромни хладилни камери — завъртя пари. Виналкидът е коварна работа: венците кървят, обаждат се стари болести; перфорира му стара язва, нещо го объркаха — отваряха го три пъти, трима различни хирурзи; кой виновен — кой не; отиде си Бат’ Камчо (както сам се наричаше), нахакере, четирийсе и няколко годишен; остави хубава булка — Симбата и две щерки.

Преди това — дали от окопите под тях, къщата взе да се наклонява и потъва. Отчуждиха я и ги обезщетиха с апартаменти. Много апартаменти, щото се оказаха и други собственици. Запечатаха къщата. После, както става при нашата правова система: намериха се хора, самонастаниха се с деца посред зима; живяха доста време. Вратите бяха станали трапецовидни; подовете — под голям наклон; пак комисии; дадоха нови апартаменти. Не зная колко пъти работи тази тъкачница.

Събориха къщата. От майната си идват да изхвърлят боклуци, дето не ги вземат боклукчиите. Много хора искаха да откупят парцела от Общината — не можело! Последно: кметът, после министър — Калчев си строи там нещо голямо, добил имота… „навярно с връзки“.

Следва един висок двор, с красива желязна ограда. Като дете много играех там с Полю. Слагахме тухла, една дъска; на единия и край бомба — силно скачахме на другия край; бомбата прехвърляше оградата; можеше да е камък, гнил плод или кесия пепел.

Около войната Полюви се преместиха до Дълбокия път; Полю се оказа Апостол; все болнав и до края на живота си лепеше книжни кесии.

Къщата купи Асен и Петър; така дълго наричахме бай Иван Тодоров и леля Евдокия, имащи шапкарница с това име. Той ми направи ученическата фуражка за Техническото училище; с кадифена черна околожка, лакирана козирка с каишка; тежък герб и чукчета. Асен и Петър беше смешничък човечец, някакси изсулен надолу, с тесни рамене и крушовидна задница; тънко гласче, което надали някой е чувал; винаги с по две тежки пазарски торби, които правеха ръцете му да стигат до под коленете. След години, зет му — Светлин (Русев), го кръсти Къщният Лъв.

Жена му — леля Евдокия, запълваше всички липсващи екстри в семейството. Едра, пищна, представителна жена; разбираща от всичко и пледираща за това; живя дълго и здравословно покоряваше Витоша и околностите.

Откъм дома имах достъп до задния двор на къщичката им. Лятната кухня стърчеше с керамичен комин от два прешлена. В детските си лудории, гонейки котката, бутнах този комин със слънчогледово стебло, било ми подръка. Коминът се отлепи, затъркаля се гръмотевично по чантията и се сгромоляса в легена със слънчевата вода. Майка ми бе сезирана по въпроса; носих легена на калайджията — беше пукнат. След години, оправната леля Евдокия продаде (погрешка — но беше вече в София) лятната кухня на два пъти, та съседите се дърлиха дълго.

Асенипетрови имаха две щерки; едната се разхождаше с калъф за цигулка; другата по̀ не можеше, щото свиреше на пиано. Впоследствие прерасна в известната художничка — Лиляна Русева. Светлин Русев обезсмърти този двор, като го ползва в розовия си брачен период от творчеството си за ателие на открито и увековечи простира с пране на тъща си.