Велимир Петров - До Несебър и назад

С Неделчо П. от Разград си разменяме по интернета разни преживелици. Водим се за братовчеди, но фактически майка му ми е братовчедка — поела ме е от купела за Свето кръщение — ще рече, че ми е кръстница. Абе — близки хора.

Та, Неделчо П. е прекалено пресен пенсионер; толкова пресен, че пенсионерството му стои като чужда, не по мярка дрешка на високата му, стегната осанка, окомплектована с меланж грива-брада и пъргави мисъл и тяло. Благоверната му планово заминала на поредния съмнителен, двуседмичен здравословен туризъм и го оставила под строгия надзор на семейната реликва — раирания в модно жълто котарак Мачо, с конкретен списък за домошарски изяви, търпящи отлагане нейде във времето. Зейнали непривични пролуки от свободно време.

Неделчо П. се е обзавел със завидна интернетна мрежа от новинари, деца, внуци и приятели пръснати по света и у нас и рядко отварял хваналата паяжини пощенска кутия във входа на блока; що ли — взел, че я отворил и открил рекламка обещаваща:

… само срещу четиринайсет лв и деветдесет и девет ст. луксозен транспорт, вкусен обяд в уютна обстановка; интимно разглеждане на Стария Несебър — с всичките му архитектурни паметници в уникалния стил на шестнайсти — деветнайсти векове; както и свободно време за разходки!… Ще има и безплатни подаръци!

И свободно време за разходки в цената на билета! Сладка работа, далеч по-малко от петнайсет лева, си рекъл, какво му плащаш! Нови места, нови познанства, нова бизнес-среда! Безплатни подаръци — значи има и платни. Останал приятно замислен.

Пуснал Е-мейл заявка, но — никой, нищо от никъде и лизнал марка върху рекламката — повторна заявка, за черно на бяло!

На датата, в нула седем нула нула, недохранено и недоспало пъпче, с инплантирана дрънкулка, нескопосно втикнато в многоджобни гащи, го настанило в полупразен автобус. Заел две места, нали бил с две заявки. Спътниците били дами от архивна възрастова група, плюс избелял бивш мъжкар, в херметично закопчан бял костюм.

Половин час надхитряне с дупките по асфалта и в Шумен шумно нахлули, все още на собствен ход, двайсетина пъргавелки с видим дълъг пенсионерски стаж; а две от предните в суматохата се изнизали до тоалетната — да изпият по кафенце. Да се върнат, да се върнат — не дай си Боже, да ги е повлякъл трафикът за бели робини; хеле, докуцукали накафеени и изпишкани, под укорните погледи на колежките.

Лепкава поп-култура, почти мелодично, издувала возилото с вопъл:

— Искам още! Искам още! Искам пак!

Не доуточнили какво конкретно иска, явно незадоволената певица; каква е офертата й; и в крайна сметка какво е получила. Навярно за това ще пее в следващата песен.

— Добрутро, драги екскурзианти! — изчуруликало дрезгаво Пъпчето. Мълчание.

— Добрутро… — повторило. Пак мълчание…

— Добрутро!!! — вече заплашило то и хорът отвърнал, като проядено от молци ехо, предвид опасността — добрутването да продължи твърде дълго.

Пъпчето отворило устенца, според задължението си да разяснява на поверената му група детайлите по екскурзията и не ги затворило до Варна; а и по-нататък. Станало ясно, че пътуват на рекламна промоция и шейсет процента от разходите са поети от благодетели, които: наистина ще нахранели и прочее… безплатни стари къщи в свободно време… или нещо такова — каквото си го пишело и е отразено в рекламката.

— Пеете ли? Вицове разказвате ли? — подхванало пак Пъпчето. Бабите се свили като първолаци без домашно. — Тогава аз ще Ви разказвам вицове, подходящи за възрастта Ви! — и не мирясало; добре поне, че не пяло, благодарско за което.

Има-няма два часа друс-друс и обявило:

— Пристигнахме в центъра на Варна, петдесет минути почивка за тоалетна с кафенце и да не кръшкате от представителната част на нашата промоция в ресторанта, известен с историческото посещение на Георги Димитров.

След тази революционна препратка, при пълен кворум, енергичен мъжага с врат обкован в златна верига споделил, че е призван да ги открехне за още по-революционни изобретения, създадени за благото на човечеството.

— Едно от тях е Магнитна постелка! Щото парите безспорно са важни, но още по-важно е да се инвестира в здравето — спестяват се парите за лечение и други такива!

За някакви си два часа лекторът информирал — колко е важно да имаш такава постелка.

— Животът е немислим без магнитна постелка! Здравият не се разболява! Болният, скован от болки — прохожда! Опикаващият се в леглото, върши това вече в движение, в памперс; разбиват се кръвни тромби и чао на инфарктите. Укрепват се нервите! От вицовете знаем, че всички болести са от нервите, само сифилисът — от любовта!