Велимир Петров: 33 години таму назад

Великденското чистене разсекрети, поради давност и кръгла годишнина, поредна част от Личния ми архив . 33 (години) изглежда много кръгло, много заоблености има и напомнят де по-горе, де по-долу дамски интимности, твърде тачени от мен — как да не ги разсекретиш!

И аз бях на 33, красив, пък хубав; повече не можеше и да бъде, не кръгъл като сега.

От руския привкус на заглавието, драги Читателю и наближаващият Девети май, ще стане дума за явно Съветско военно присъствие, в лицето на Военното им Аташе, опитало се да ме удуши под екзотичен филодендрон, в центъра на Дамаск, в посолството ни, в присъствието на Техни Превъзходителства — посланици, консули, аташета и прочие дипломати. Районът беше отцепен. Гъмжеше от полиция, създаваща подобаващ тържествен хаос. Зорлем дотътрени, два огромни чебъра впечатляваха с палмите си; помежду им проснат ален килим със златни лампази, за лачените чепици на Дипломатическия корпус. След акцията, единият чебър бе обявен за вседържавно издирване — отпрашил в неизвестна посока.

Съвсем логично Драгият читател ще запита — като какво правя аз там, млад български художник в явно необичайна за мен среда, че и да посяга на живота ми не кой да е — а лично съветското военно аташе. Логика има. И то няколко. Ето ги по хроно-Логичен ред:

Подреждах в София самостоятелна изложба, когато изникна електрикаджия, да откача електромера за неплатена сметка — така си докарвал допълнително от наивни младоци. Логично изгубих контрол, посегнах и вместо да мета улиците по бързата процедура, на жена ми логично излезе огромен херпес на горната устна. За компенсация доведоха делегация худжници от Тунис. Харесаха изложбата и логично ме поканиха, СБХ да я пренесе там. На спешно заседание решили — щом я харесват в Тунис, ще я харесат и в Сирия, за мероприятието на държавно ниво; логично. След време, вестник Народна култура отбеляза колко добре минала изложбата ми в Алжир и кое-как е било. Още по-логично! Но това след време, а за момента изискваха заверен жълт санитарен сертификат с инжекции и ваксини, за вирусоопасния изток. Една от ваксините не пожела да се подуе и да развие красива, гнойна пъпка. Логично и подучен, я щипах, малтретирах, издевателствах над нея и наистина се възпали и то лошо, но вече по време на визитата ми и ми създаде куп неприятности.

Случайно и логично ме потърси набор от казармата, внедрен , както се казваше — донасящ за нас, кой какво мисли, казва и логично — всички знаехме и вземахме съответните мерки; а и той знаеше това, че знаем и — общо взето беше добър човек, помагаше как може. Поиска копие от заповедта за командировката ми; жена ми трябвало да пътува с мене — препоръчвала тяхната служба в МВР. Точно в този отдел продължавал да отговаря за мене, умната, имал ми доверие, да не го изложа и уж на шега размаха пръст, ей така — мах-мах-раз-мах! Така жена ми се сдоби до три дни с паспорт и успя да си обмени законноразрешените двайст и седем лева — равностойността на кашонче стограмови бутилчици питейна вода. Уши си по модели от Бурда , уж арабска мода, няколко ефирни тоалета до земята, без деколте, с голи ръце, та арабите едва ли не я нащипаха — не било прието такова нещо. Аз бях по зле — нямаше летни платове за костюми и ме стъкмиха с полуготова конфекция — два вълнени костюма, от иначе отличен английски корекомски плат от Манчестер; на кенара с извезано: Г. Генев-Габрово ; че и с жилетки; специално пригодени да издържат на четиридесетградусови жеги. Добре, че бяха два, та като подгизнеше единият, ги разменях.

Моите документи и билета, по стар обичай и практика, ми ги връчи задъхана куриерка, на стълбичката на самолета. Логично.

Връчиха ми и два тенекиени контейнера — двете серии на филма Зарево над Драва . Храната била в багажното отделение. Каква храна — попитах логично. Оказа се, че миналата година, за същия прием, посолството поръчало коктейла на местна фирма. С извинение за нелицеприятния израз — целият дипломатически корпус се осрал жестоко, без избираемост и изключения. Там климатичните дадености бързо развиват разни нежелателни процеси и стомашни диспепсии токсики. Станал дипломатически скандал, вербални ноти и прочие натягане на международното напрежение, та сега всичко се поръчвало и носело, хем и за по-евтинко, от София. Всички от посолството участвали в доприготвянето, под командването и прякото участие на госпожа-другарката посланиша и щерките и, както и сервирането. Жена ми още с кацането, спала-недоспала се включи в акцията, докато аз подреждах картините и осъществявах контакти с колегите. Логично.