Велимир Петров: Напред-назад по кея

Беше меломан с огромна фонотека.

Въдеше кучета — вълци, на таванчето; пикаеха наред и капеше върху квартирантите.

Бяхме накапани, на рожден ден, у колегата ми Колю Русчуклиев (нарисува Демиревица — Портрет на румънка) и съпругата му, д-р Жени Партова.

Сашо Владигеров живееше с Мими Балерината в съседната стаичка, като за бокс ползваха тоалетната, с дъска върху чинията и котлонче.

Румънката всеки ден носеше на Демира домашна храна, плодове и сокове; преобличаше го.

Докато одумвахме общи познати, Демира тайно излизаше на двора и по негова си схема изпушваше „само половин патронче“. Чакаше да проработи новия скенер!

Почина почти веднага след операцията. (Рак!)

Почивай в мир, Демире! Във Вечните Ловни полета на Маниту! Хоуг!

Паметникът на Баба Тонка се е загледал къде Румънско! Христо Танев дълго го човърка, затова и стана хубав. Талантлив пръст има и съпругата му, също скулптор — Надя Петренко. Колко нещо сме изпили, в ателието им, в София, на стръмната част на Раковска — срещу Операта!

Гранитната й осанка, едновременно твърда и майчино нежна, е скръстила ръце под престилката — белким намерят покой наследниците й! Щото внук й — Просеничков, като учител по физкултура, е бил длъжен да командва маршировките на бранниците — ученическа задължителна организация; и по Девети ги ликвидираха, с жена му; без съд, без вест — нахалост. Внучката — баба Захаринка доживя живота си по Германско; на стари години, на гости у нас, я разхождаха като някоя мечка — с пионерска връзка, по чествания и юбилейни сборища.

Добрата душица и родолюбка — Лиляна Балканска ходи по лагери, преодоля обиди и направи дарения за музея. Потомството на сина й Боян, са последните от родата на Баба Тонка.

Лиляна дари огромното творческо наследство на Ненко Балкански — на родния му град. От „благодарност“ някои си позвънили у тях, надянали един чувал на благородната й глава и дообрали каквото намерили. Не й оставили картина за спомен.

Бай Ненко, добре, че не доживя до тия…

Къща — Музей Баба Тонка. Къщата — строена от Никола Обретенов. Двуетажна.

Баща ми обичал да се конущисва с дядо Колю, който пък обичал да се припича пред къщата на столче. Бил словоохотлив, говорел картинно — имал много слушатели. Било модно да го питат за смъртта на Ботев. Намръщвал се, млъквал със заключени уста. Смъмрял ги — не им ли е омръзнало да ровичкат; казвал, че Ботев е знаме, като такъв да го запомнят! Другото не е важно!

Тълпа чакала свещеника, дал сетно опрощение на дядо Колю. Дали е продумал? Не! Обърнал глава!

Десетина метра по-надолу, Кеят прави плавен завой, следвайки реката. Откъм центъра, по Църковна независимост — шумна тумба артисти — след Премиера! Топла пролетна нощ, малко въздух и — малка почерпушка, по случай случая — в Градина Кея.

Погледнати от днешния ден — все светила. Шефът Сашо Бечев се пазари с тяхната си келнерка, която им знае маргазлъците и табиятите; Иван Кондов, Спас Джонев… да не стане поменик — и едно непристъпно девойче, с ученическа манта и бяла якичка се гуши в Шарло. Казаха, че никак не била вече добре, болестта я надвила — ооо, Невена (Коканова)!

Мостчето на въздишките е претоварено от въздишащи, издишащи, недишащи и прочие диханни и бездиханни. Винаги нещо се копае, реконструира; взаимно изключващи се пътни забранителни и отбранителни знаци и служебни лица се прескачат с полицейски глобяващи. Коли паркирани по странни системи, включващи и кръгова отбрана.

Някой и друг чужденец в Интерхотела; дори и чужденка. Говорят на съответния чужд език или мълчат на някой друг… То и няма нищо за казване.

В големия сняг — нищо ново! Я се мерне по Дълбокия път заблудена шейничка, я някой разлюбен се е запътил да се хвърля в Дунава — от несподелена любов или да вади кръста за Йордановден. Всеки с Кръста си, е — и аз с моя — ох, пак ме е притегнал.

Дечурлигата, подмишница с дървена ваканция — тракат ли, тракат на компютрите. Мамата си тракат! Мойте внуци, вместо да се гаджосват — време им е, говорят на невменяем език — все нещо софтуерничът; все нещо уиндоусово принтват или сейфат — няма начин да не пипнат харддискова херния или компютърен вирус!

Бях писал, че на мястото на хотел Рига живееше леля ми; но отпред, дето е Рецепцията. А, отзад, откъм Дунава, дето е Зимната градина, беше ателието на Трифон. Имаше дворче на добра бабичка, разрешила му да си построи ателие. Самодейно строителство, по невиждани в Света технологии! С приятели и с греди!